- Благодаря - каза Кайли. - Кога ще знаете със сигурност дали става въпрос за същия бомбаджия като този от хотела?
- Е, това вече е въпрос, на който не мога да отговоря
- ухили се Мали.
С Кайли отидохме до другия край на обекта и намерихме Бил Нийл застанал под едно дърво и зает в разговор по мобилния си телефон. Мали се оказа прав - човекът се забелязваше лесно. Ние двамата със значките, окачени на врата - също.
- Барбара, полицаите са тук - каза той по телефона.
- Ще ти се обадя по-късно. И аз те обичам - добави той и прекъсна разговора. - Беше жена ми. Чула по новините, че е избухнала бомба в офис на строителна фирма на обекта на университета „Рокфелер“, и се паникьосала. Агентът на ФБР каза, че ще искате да ми зададете някои въпроси, но аз бях на четири пресечки разстояние, кога- то се е случило. Чух експлозията, но не съм видял нищо.
- Въпреки това можете да ни бъдете от полза. Колко души имат ключове от онзи офис?
- Арни, аз и не знам кой още, но това няма значение. Ключалката е съвсем елементарна и всеки може да я отвори с кламер и малко ловкост на пръстите. Ключът не е задължителен за отключването.
- Това е офисът на шефа - отбеляза Кайли. - Не е ли редно да имате по-сериозни мерки за сигурност?
- Там нямаше нищо, което си струва да бъде охранявано. Имаше само едно бюро, два шкафа за документи, хладилник, микровълнова печка, кафе-машина и това е.
- А камери за видеонаблюдение? - попитах аз.
- Университетът разполага с камери на входовете и с още няколко из базата, но офисът на Арни беше разположен в зона, където не ходеше почти никой. Достатъчно лесно би било за всеки да прескочи оградата, да отключи и да се измъкне, без да го забележат.
- Господин Цимер имаше ли някакви врагове? — попита Кайли.
- Разбира се - сви рамене Нийл, - но не бяха хора, които биха го взривили. Арни дразнеше много хора и когато нещо не се случваше както той иска, винаги си го изкарваше директно на хората. Би трябвало да го знаете.
- Защо го казвате?
- Вчера следобед Арни ми каза, че е звънял да се кара на кмета, след което е чел конско на две от нейните су-перченгета, защото не си гледали работата достатъчно сериозно и не търсели този, който е убил Дел Феърфакс. Предположих, че става въпрос за вас.
- Ние не сме суперченгета - казах аз.
- Но вие се опитвате да решите случая с първата бомба, а сега работите и по втората. Имате ли някакви следи?
- Работим по въпроса - отвърнах аз и още в мига, в който го изрекох, осъзнах, че това са точно същите думи, които бях изрекъл и пред Арни Цимер двайсет и четири часа по-рано.
19
С Кайли благодарихме на Бил Нийл и тръгнахме да се връщаме към колата си, която бяхме принудени да оставим на Седемдесета улица, защото Йорк авеню беше задръстено от автомобили на спешна помощ и пожарната.
Докато се върнем обратно до мястото на взрива, наоколо вече беше установено някакво подобие на ред. Поне половината от пожарните и патрулните коли бяха освободени, новинарските микробуси бяха изместени към страничните улици, а цялото цивилно движение от Шейсет и първа до Седемдесет и втора улица беше пренасочено през Първо и Второ авеню. Това оставяше две свободни ленти за движение на служебни автомобили по Йорк авеню. Незабавно разпознах черния джип, паркиран пред входа на Шейсет и осма улица. Беше най- официалното превозно средство от всички в района.
-Детективи - отекна нечий глас. Беше Чарли, шофьорът на кмета. Той ни помаха, направи ни знак да се приближим, отвори задната врата на джипа и с Кайли се качихме отзад при Мюриъл Сайкс.
- Когато вчера ви се обадих и казах да накарате Арни Цимер да спре да ми диша във врата, нямах точно това предвид - каза тя. - Сега той се превърна в по-голям трън в задника, отколкото беше, докато беше жив. Осъзнавам, че прахолякът на местопрестъплението все още не се е уталожил, но ще ви попитам дали вече разполагате с нещо? Едно убийство е трагедия, но две вече се превръщат в конспирация.
- Госпожо кмет - започна Кайли, - когато вчера със Зак се срещнахме с тримата оцелели основатели на „Сребърен куршум“, Арни Цимер се опита да ни убеди, че Дел Феърфакс е бил убит от недоволен подизпълнител на строителни работи. Ако съществува някаква конспирация срещу тях като група, сигурна съм, че тя е била не по- малко изненадваща за Цимер, отколкото е за нас.
- Значи нямате нищо. Нито заподозрени, нито следи -каза Сайкс.
- Все още не.
-А с Обри Давънпорт? Тя изпадна от първите страници заради бомбения атентат, но е голямо име във филмовата индустрия и цялото това нещо с автоеротичната асфиксия ще продаде много вестници. Докъде стигнахте по случая й?