Към шест и половина бяхме приключили с оформянето на документите и тъй като кабинетът на доктор Лангфорд се намираше в другия край на града, ние с радост се възползвахме от възможността да вечеряме на ново място и подкарахме към пицария „Сиренета“ на Амстердам авеню, за да се отдадем на малко автентична италианска храна.
Час и половина по-късно паркирахме пред един противопожарен хидрант сред дърветата, по протежение на Уест Енд авеню, точно пред сградата на Лангфорд. С Кайли бяхме проучили информацията за него в Гугъл още преди да тръгнем от офиса. На четиридесет и седем години, той беше написал пет книги, имаше гъста като четина рижава коса, яркосини очи и усмивка като на фотомодел. Беше човекът, на когото телевизиите се обаждат, когато се нуждаят от експерт психолог.
- Ама че късмет имаме - каза Кайли, - падна ни се поредният доктор на звезди, който е истински трън в задника.
И двамата се бяхме сблъсквали с достатъчно известни психиатри в миналото, за да знаем, че скромността не е сред силните им черти. Основното правило при тях е, че колкото по-известни са, толкова по-арогантни стават.
- Черил го харесва - споделих аз, - казва, че не е тип, който би се занимавал с глупости.
- Черил не е голям специалист в преценяване на характерите - отбеляза Кайли. - Виж я само с кого излиза.
Оказа се, че Черил е права - доктор Лангфорд беше дружелюбно настроен още от самото начало. Две минути след като влязохме в чакалнята му, той излезе от кабинета, изпрати пациента си до входната врата и ни се представи.
- Мори Лангфорд. Чувал съм доста и за двама ви. Съжалявам, че се налага да се запознаем по такъв трагичен повод. Не съм чел или гледал новини от сутринта. Имате ли вече някакъв напредък?
- Недостатъчен - казах аз и спрях дотам. Не исках ареста на Хофман да повлияе на следващите коментари от страна на Лангфорд.
Той поклати глава и ни поведе към кабинета си. Обстановката вътре беше топла и предразполагаща заради завесите на прозорците, тапицираните мебели и тъмночервения персийски килим. За разлика от обичайната за такива места галерия на егото, състояща се от дипломи и сертификати в рамки, по стените тук имаше плакати от стари филми. Спрях се за момент, за да разгледам този зад бюрото му.
- А, неизменният слон в стаята - каза той.
Плакатът всъщност наистина беше на слон. „Дъмбо“ на „Уолт Дисни“, ако трябва да бъдем по-точни.
- Гледал съм филма като дете - казах аз, - но дори животът ми да зависи от това, не мога да направя връзката какво общо има летящ слон със сексуалната психотерапия.
- Не всичките ми пациенти се борят със сексуална дисфункция, но всеки един от тях има проблеми със само-оценката - засмя се Лангфорд. - Окачих плакатите, за- щото съм голям филмов почитател, а и те разведряват мястото. „Дъмбо“ обаче, оказа се, носи малко по-дълбок смисъл. Той символизира силата на вярата. Ако вярваме - опитваме, ако не вярваме, се отказваме.
- Какво можете да ни кажете за Обри? — попита Кайли.
- Ето ги документите от досието й - отговори той и приплъзна затворен плик за писма по бюрото си, - лекарските бележки обаче може би ще се окажат с прекалено клинично съдържание. Може би ще ви бъда от по-голяма полза, ако ми задавате въпроси.
- За начало, предписали сте й паксил и золофт - казах аз. - От какво я лекувахте с тях?
- И двете лекарства са СИРС1, или казано на разговорен език - антидепресанти. Ако проверите датите на опаковките, ще видите, че съм й ги предписвал с интервал от няколко месеца. Отначало започнахме с паксил, но тя се оплакваше, че от него качвала килограми, така че преминахме на золофт.
- Те помогнаха ли й за депресията?
- Проблемът й не беше в депресията. Обри имаше ком-пулсивни сексуални мисли и поведение, които я тласкаха към отношения, потенциално водещи до животозастра- шаващи обстоятелства. Един от най-често срещаните странични ефекти на СИРС препаратите е потискането на сексуалното желание. Използвах лекарствата като опит да овладея либидото й, но това беше по-скоро помощна мярка. Истинската работа изискваше да провеждаме ежеседмични сеанси, но аз определено се провалих с нея.
- Докторе, ченгетата знаем едно-две неща за преодоляването на чувството на вина — казах аз. — Опитвали сте се да й помогнете. Някой я е задушил до смърт, но това не е по ваша вина.
- Много сте мил, детектив. И сте прав - отвърна той.
- Отначало, когато се запознахме, Обри беше напълно под влияние на пристрастеността си. Сексът за нея трябваше да бъде изцяло лишен от любов, приемаше го за наказание и като всеки пристрастен, тя непрекъснато преследваше все по-големи и все по-задоволяващи висини. Мъжете, с които правеше секс, ставаха все по-опасни. Тя спря да изрича безопасните си думи. На два пъти се размина на косъм от смъртта. Искаше да прекрати тази лудост, но не можеше. Точно затова дойде при мен. Осъзнавам, че не съм се провалил, но приемам, че и не постигнах успех. Най-доброто, което мога да направя в момента, е да ви помогна да хванете копелето.