-Досието, което ни давате, би трябвало да ни помогне
- казах аз. - В него споменават ли се имена?
-Детектив, Обри живееше в потаен свят, в който мъжете и жените свободно си обменят телесни течности, но не и данни за самоличността си. Ако се виждаше с едни и същи мъже повече от веднъж, тя ме насочваше да поддържам някакъв регистър за тях само с изрази като „онзи от Куинс, който диша като Дарт Вейдър“ или „пуерториканецът, който хванах в метрото и ми остави синината на окото“. Въпреки това в досието има и едно реално име на човек. Тя го споменаваше често - Янек Хофман, той беше нейният оператор.
- Какво можете да ни разкажете за него? - попита Кай-ли.
- Никой друг не я плашеше толкова много, колкото Янек.
- Защо? Какво е правел той, което другите не са й правели?
- Може да ви се стори трудно за разбиране, но след като с години беше свикнала мъжете да се отнасят с нея така, сякаш не струва нищо и е само един боклук, който не заслужава любов, Янек направи немислимото - отвърна Лангфорд, пое си дълбоко дъх и издиша бавно. - Каза й, че я обича.
1
Селективни инхибитори на реабсорбцията на серотонин. - Б. Пр
21
В кабинета настъпи тишина, докато осмисляхме последните думи на доктор Лангфорд. Психиатрите, разбира се, се чувстват напълно комфортно да седят в тишина, но не може да се каже същото за Кайли.
- Нека да изясним нещо: Обри ви е казала, че Янек Хофман я е тормозел както физически, така и психически? -започна тя. Лангфорд кимна. - И тя се е връщала при него отново и отново за още? - Последва второ кимване. - Но когато той й е казал, че я обича, точно това я е изплашило до смърт?
- Добре дошли в света на психо сексуалните отклонения, детектив Макдоналд. Написал съм няколко книги по въпроса. Искате ли да ви дам някоя?
- Благодаря, ще пропусна - отвърна Кайли. - Но ние арестувахме Янек Хофман. Има сериозни доказателства срещу него, така че областният прокурор ще има нужда и от вашите показания, за да приключи случая.
- Абсолютно. Но предайте на областния прокурор, че никога не съм се срещал лично с господин Хофман. Нямам представа дали е виновен за убийството, но мога да свидетелствам, че според думите на Обри той е напълно способен на това.
Благодарихме му и той ни изпрати до вратата, след което се върнахме при колата.
- Харесах го - заяви Кайли. - Оказва се, че Черил умее да преценява характерите по-добре, отколкото си мислех. Кажи й, че този път е права.
Не обърнах внимание на провокацията.
- Знаеш ли колко му плащат, за да свидетелства като експерт в дела за сексуални посегателства? — попита тя.
- Не, но съм сигурен, че е доста - отвърнах.
- В интернет имаше един материал за подобно дело в Далас. Защитата го призовала и му платили сто и петдесет хиляди долара.
- Това е лудост.
- Скъпчийо е, но не е лудост. Обвиняемият се е измъкнал. Сексът е безплатен, Зак, само секс терапевтите са скъпи.
Мобилният й телефон иззвъня. Беше оставен между двете седалки и двамата видяхме чие име се изписа на екрана. Беше Шели Трегър, бившият шеф на Спенс.
- Шели, в колата съм заедно със Зак и си на високоговорител. Нещо за Спенс ли е? - попита Кайли, след като натисна бутона за приемане на разговора.
- Не, става въпрос за мен. Мислех, че вече си приключила със смяната. Двамата със Зак все още ли сте на работа?
- Денонощно сме на смяна - отвърна тя.
-Хубаво, защото ми трябва ченге. Още по-добре е, ако са две ченгета. Ограбиха ме.
- Идваме веднага. Къде си? В апартамента или в студиото? - попита тя.
- В хотел „Марк“ на Седемдесет и седма улица и Ме-дисън авеню. Бях домакин на частна игра на покер, когато двама въоръжени типове влетяха в стаята и се измъкнаха с осемстотин хиляди долара.
- Господи, Шели! Добре ли си?
- Не, никой от нас не е добре. Всички можем да си позволим да загубим парите, но никой не може да си позволи случаят да се разчуе. Новинарите ще пощуреят, ако разберат, че осем богати копелета са разигравали залози от по сто хиляди на калпак, докато милиони бедни нюйоркчани ядат само „Биг Мак“ и си купуват лотарийни билети. Искахме всичко да си остане в тайна, но преди да нахлуят, крадците са упоили с хлороформ Боб Райцфелд, който пазеше пред вратата.