- Никой - заяви той - не е оказвал по-голяма подкрепа на „Сребърен куршум“ от Нейна чест, кметът на Ню Йорк Мюриъл Сайкс.
След само четири месеца в служба на града първата жена кмет все още се радваше на висок до небесата рейтинг на одобрение и беше поздравена с ентусиазирани аплодисменти, докато излизаше на подиума.
Келнерът не аплодира. Той извади дискретно смарт- фона от джоба на сакото си и набра шест цифри на клавиатурата.
Едно, две, две, девет, девет, седем.
Вгледа се в тях, виждайки не поредица от цифри, а миг от времето, който беше променил живота му завинаги. 29 декември 1997 година. Пръстът му се спря за миг над бутона „изпрати“, когато кметът заговори.
- Не съм голям привърженик на изнасянето на речи по време на вечери с жилаво пилешко - започна тя - дори когато пилешкото се окаже първокласно японско говеждо.
Всички в залата намериха това за смешно. С изключение на келнера.
- На втория ден след встъпването ми в длъжност имах среща с четиримата основатели на „Сребърен куршум“ -продължи кмет Сайкс. - Те ми показаха снимка на изоставен стар склад в Бронкс и аз ги попитах: „Чия собственост е това грозно място?“, а те отговориха: „Ваша, госпожо кмет, но ако ни го продадете на символичната стойност от един долар, ще съберем достатъчно пари, за да го превърнем в сграда за постоянно настаняване на сто двайсет и петима хронично болни бездомни възрастни граждани на Ню Йорк“. Приех офертата им, получих долара и го сложих в рамка. Сега се вълнувам да съобщя, че през следващия месец започваме строителството. Тази вечер съм тук, за да благодаря на всички ви за щедрия принос и да ви представя един от четиримата мъже, които направиха този проект реалност. Той е брилянтен архитект, чиято визия ще превърне тази рушаща се сграда в красив жилищен комплекс за някои от най-нуждаещи- те се жители на нашия град. Дами и господа, моля посрещнете Дел Феърфакс.
Феърфакс беше архитект, работещ в услуга на единия процент от най-богатите в града. Той излезе на сцената, за да се похвали какви чудеса щеше да сътвори за бездомните. Беше красив, представителен мъж. Той остави лаптопа си на подиума, отвори го със замах и каза:
- Знам колко много всички вие тук си падате по пре-зентациите в Пауър Пойнт, затова съм ви подготвил една, която съдържа само деветдесет и седем страници.
Тълпата отвърна на думите му е весел смях и възклицания.
- Само се шегувам - продължи той. — Принстън ми каза, че ако ви покажа повече от пет страници, ще започнете да си искате парите обратно. Новата сграда ще носи името „Градините Тремонт“. Първо, нека ви покажа как изглежда мястото сега.
Той взе безжично дистанционно управление и натисна един бутон.
Последвалата експлозия разтърси балната зала из основи.
Горната част от тялото на Дел Феърфакс отхвръкна към екрана зад него, докато шрапнелите от бомбата, състоящи се от сачми, пирони и парченца стъкло, се забиха в долната му половина, превръщайки я в каша, която се разпръсна из цялата сцена, сякаш изсипана от полудяла месомелачка.
Гъст дим, летящи шрапнели и невъобразим ужас изпълниха въздуха в залата.
Сервитьорът, застанал далече от взрива, се измъкна през аварийния изход, оставяйки след себе си истински ад. Четиристотин нюйоркчани изведнъж се озоваха в най-страшния си кошмар след 11 септември 2001 година.
ПЪРВА ЧАСТ
❖
СЕКС, НАРКОТИЦИ И ПОКЕР
С ВИСОКИ ЗАЛОЗИ
1
До този момент двамата с Кайли не бяхме част от личната охрана на кмет Сайкс, но кога го се съгласи да говори на събитието за набиране на средства, организирано от фондация „Сребърен куршум“, лично поиска да сме там.
Заповедта дойде директно от началника ни.
- Кметът иска да се включи лично в набирането на средства - каза капитан Кейтс. - Предстоят й избори след три години и половина и след като й се налага цяла вечер да търка лакти с най-големите си потенциални дарители, иска да ги увери, че не е само закрилникът на „горките бедни граждани“. Иска да покаже, че се грижи добре и за интересите на богатите. Каква по-добра демонстрация от това да се появи с две топ ченгета от отдел „Специални клиенти“ на полицията?
- Не, благодаря - отвърна Кайли. - Тя не знае ли, че вече прекарваме по шейсет часа седмично, защитавайки свръх привилегированите, че сега да ни кани да се занимаваме с тях на някакво...
- Да съм употребила думата покана? - прекъсна я Кейтс. -Последния път, когато четох полицейския правилник, вътре не се споменаваше нищо за отправяне на покани при директните нареждания към подчинените.