- Боб добре ли е?
- Добре е, чувства се повече засрамен, отколкото наранен. Казва, че били аматьори, и го е яд, че са го подлъга-ли. Както и да е, залепили са устата му с тиксо и са го завързали за тръба на стълбището. Можехме да покрием всичко, но някакъв проклет самарянин видял Райцфелд овързан като коледна пуйка и със запушена уста и се обадил на 911.
- Униформените дойдоха ли вече ?
-Да, по дяволите. Имам чувството, че направо изпълзяват иззад ламперията.
- Е, изглежда, нюйоркската полиция държи нещата под контрол.
- Нищо не е под контрол, Кайли! Защо, мислиш, се обаждам на теб? Наоколо обикаля цяла група полицаи, които ни задават въпроси, на които не искаме да отговаряме.
- Разбирам, но какво можем да направим ние със Зак?
- Да дойдете в хотел „Марк“ и да ни отървете от тези проклети любопитни ченгета.
22
- Хотелът е само на две пресечки от твоя апартамент -каза Кайли, когато тръгнахме на изток през Сентръл Парк. -Това събитие официално не се е случвало. Мога да те оставя по път към вас и да ти спестя тази глупост.
- Имам по-добра идея. Намери камионетката с репи, от която мислиш, че съм изпаднал, и ме хвърли обратно вътре! Изглеждам ли ти така, все едно съм се събудил тъп тази сутрин? И откога обир на осемстотин хиляди долара е събитие, което официално не се е случвало? - попитах аз.
- Стига, Зак, чу какво каза Шели. Той ще бъде ужасно засрамен, ако всичко това стане публично, и иска да се отърве.
- И ако беше 1987 година, щяхме да намерим начин да го направим, сигурен съм. Но ако се опитаме да го потулим днес, ще извадим късмет, ако след това ни назначат да пишем актове за пътните глоби в Бронкс.
- Шели ми е като баща, на Спенс също. Склонна съм да поема риска, но сама. Така, ако ме хванат, твоят задник няма да е заложен на карта.
- Съжалявам. Вече си имам партньор, който не мога да понасям. Не искам да ми натресат нов.
Тя ми показа среден пръст и през останалата част от пътя продължи да шофира мълчаливо.
Пред хотел „Марк“ имаше две полицейски коли. Показах значката си на портиера, който кимна и изрече тихо само една дума: „четиринайсет“ — самата квинтесенция на петзвездната хотелиерска дискретност.
Качихме се с асансьора до четиринайсетия етаж и отидохме в дъното на коридора. Боб Райцфелд стоеше там с четирима униформени полицаи от нашето управление.
- Закъсняхте, детективи - каза единият от тях, - ситуацията тук е „деветдесет и едно“ и „деветдесет и осем“.
Кайли се ухили, а аз я погледнах поразен. „Деветдесет и едно“ е радиокод, който информира колегите, че на мястото не е извършено престъпление. „Деветдесет и осем“ пък им нарежда да се върнат към патрулната си дейност.
- В случай че капитанът ме попита, кой определи случая като „деветдесет и едно“? - поинтересувах се аз.
- Лейтенантът - отвърна униформеният и посочи към Райцфелд.
Райцфелд не беше лейтенант. Да, наистина беше прекарал трийсет години на служба в градската полиция на Ню Йорк и се беше пенсионирал с медали и златни нашивки на пагоните, но сега той беше цивилен гражданин, началник на охраната на Шели Трегър в Силвъркъп Студиос.
Четиримата полицаи казаха довиждане и тръгнаха към асансьора.
- Зак, Кайли, съжалявам, че бяхте въвлечени в това -започна Райцфелд.
- В кое? - попитах. - Преди десет минути ни се обади Шели и каза, че е имало въоръжен грабеж. Сега се оказва, че престъпление няма, а ти прати полицаите да си вървят. Какво става?
- Нищо, с което да не мога да се справя - отговори Райцфелд.
- Боб, някой се е обадил на 911. Сега не е като едно време, тези неща се проверяват и проследяват.
- Успокой се, Зак. На 911 е получено обаждане, че мъж е завързан за тръба на стълбището. Казах на ченгетата, че става въпрос за недоразумение - човекът, който се е обадил, не е разбрал, че Шели е филмов продуцент и всъщност тук се е снимал филм.
- И те повярваха на това?
- Не, пълни глупости са, разбира се. Но когато командващият им офицер ги попита защо са си тръгнали, без да съставят доклад, ще разполагат с отговор, който ще мине.
- В такъв случай благодаря - отвърнах.
- За какво?
- За лъжата. Кайли се канеше да направи същото, но за разлика от теб, тя не би могла да се измъкне безнаказано.
- Не ми харесва фактът, че ги излъгах, но Шели е тук в стаята заедно с куп заможни хора. Всеки от тях би предпочел да изгуби сто хиляди пред възможността новината за този дребен инцидент да се появи из социалните медии.