- Искаш да кажеш, че те наистина са се примирили? -удивих се аз. - В момента не сме на дежурство и сме тук като приятели, единият от които е готов да се хвърли под автобус за Шели.
- Какво знаете до момента?
- Шели спомена нещо за двама въоръжени мъже и плячка от осемстотин хиляди долара. Каза и че шефът на охраната му е овързан като коледна пуйка, но не си спомням да е използвал израза дребен инцидент.
Райцфелд се разсмя.
- Старецът е домакин на покер с входни залози от по сто хиляди долара през седмица. Участват винаги едни и същи хора, около дузина са, но всеки път присъстват само част от тях. Винаги наема тези два свързани апартамента.
В единия се провежда играта, другият служи като убежище за загубилите. Разполагаме и с румсървис, но те никога не влизат в помещенията, където са играчите или парите. Аз стоя на пост и пред двете врати. Лесна работа. Досега не сме имали проблеми.
- А какво стана тази вечер?
- Видях един сляп човек да опипва пътя си откъм другия край на коридора, почуквайки с бастунче, и когато се приближи, инстинктите ми се задействаха. Защо му е на слепец да носи смартчасовник на „Епъл“? Изправих се, обърнах се към него и тогава... така и не забелязах втория човек зад мен. Преди да се усетя, той вече беше притиснал парцал, напоен с хлороформ, към лицето ми. Когато се свестих, бях на стълбите, ръцете ми бяха завързани към тръбата на парното, а устата ми беше залепена с тиксо.
- Можеш ли да го разпознаеш? - попита Кайли.
- Не, но не беше особено предпазлив. Успях да го забележа от десет метра. Понякога аматьорите изваждат късмет, но така и не поумняват. Обзалагам се, че в момента някъде из града има двама глупаци, които пръскат пари в брой наляво-надясно като Флойд Мейуедър1. Ще ги намеря.
- Разполагаме със способни хора, които работят на улицата - каза Кайли. - Можем да ти помогнем да пуснеш мълвата.
- Не, благодаря. Оценявам го, но вие двамата няма да участвате. Ако имате проблем с това, говорете с шефа. Сега ще му кажа, че сте тук.
1
Американски професионален боксьор, сред най-добре платените спортисти в света. Известен е със своето прахосничество. - Б. р.
23
Райцфелд ни отвори вратата. Тъкмо щях да вляза, когато Кайли ме дръпна за лакътя и прошепна в ухото ми:
- Не казвай нищо!
- За кое? - попитах аз.
- По-късно ще ти обясня - добави шепнешком тя с нетърпящ възражение тон. - Просто се дръж спокойно и не коментирай абсолютно нищо.
- Давам обет за мълчание - отвърнах аз и направих жест, все едно си заключвам устата.
Влязохме в апартамента. Само един поглед наоколо ми беше достатъчен да разбера защо Шели държеше толкова да запази грабежа в тайна. Повечето от играчите бяха познати лица. Разпознах един пенсиониран баскетболист от Ен Би Ей, сега действащ като спортен коментатор по И Ес Пи Ен, един комик, режисьор, актьор и застаряваща рок легенда. В дъното на стаята имаше и друг мъж, седнал във фотьойл и долепил мобилен телефон към ухото си, когото виждах за пръв път.
Още щом влязохме, шейсетгодишният Шели Трегър, истинска топка от кинетична енергия с оредяваща коса и все по-разширяваща се коремна обиколка, веднага се завтече към нас, прегърна топло Кайли и залепи голяма целувка на бузата й. Шели е филмов продуцент и шеф на голямо студио, но определено не си пада по фалшивите холивудски въздушни целувки. Шели е нюйоркчанин до мозъка на костите си и целувката му беше точно като Голямата ябълка - шумна и непресторена.
- Благодаря ви, че дойдохте - каза той.
- Обаждаш се и идваме. Винаги и по всяко време - отвърна Кайли.
- Знам, че нямаше как да избера по-неподходящ момент. Наясно съм колко сте заети двамата с бомбените атаки. Освен това чух, че работите и по случая с убийството на Давънпорт. В сравнение с това нашето тук е дребна работа.
- Може и така да е, но сто хиляди дребни работи правят една проклета голяма работа - обади се нечий глас. Оказа се, че принадлежи на комика Рик Бътън, който седеше до бара. -Дойдох тук тази вечер с ясната идея, че ще загубя сто хиляди, само че не очаквах, че ще ме изстискат толкова бързо. Тези момчета обаче имаха оръжия и мога да ви кажа, че не блъфираха.
- Искаш ли да си получиш парите обратно, Рик? - попита Шели. - Ще ти напиша чек.
- Не ми трябват твоите пари. Мога да включа тази откачена игра на покер в някой от скечовете си и ще направя цяло състояние - отговори Бътън.
- Ако го направиш, ще си мъртъв, преди да успееш да похарчиш и петак от него - добави Шели, - а двамата ми приятели от полицията ще разполагат с цели седем заподозрени.