— Разбирам, че всички вие, момчета, сте способни да се шегувате с това - каза Кайли и постави ръка на рамото на Шели, - но в момента двама въоръжени крадци се разхождат на свобода и се мислят за най-големите късметлии в града. И няма да се откажат, докато им се разминава. Ще го правят отново и отново, а следващия път крайният резултат може да е нещо, което няма да ви се струва толкова забавно. Сигурни ли сте, че няма да размислите и да съобщите за случая в полицията ?
- Аз не мога - отвърна Шели. - Виждате ли човека, който седи на фотьойла и говори по телефона? Казва се Ейтан бен Давид. Доктор Ейтан бен Давид, пластичен хирург на богатите и сбръчканите. Ако смятате, че старите муцуни от шоубизнеса ще бъдем засрамени, ако новината за това излезе наяве, представете си как би се почувствал уважаван гражданин като Ейтан. Вижте, вие си свършихте работата. Дойдохте веднага и не оставихте ченгетата да превърнат случката във федерално престъпление.
- Ние не сме направили нищо - отвърна Кайли. - Докато пристигнем, Райцфелд вече беше овладял нещата.
- При това положение считаме случая за напълно приключен.
- Шели, не е приключен. Боб Райцфелд ще тръгне след тези хора, а той е много добро ченге и разполага с наис -тина много ресурси, така че не бих се изненадала, ако ги залови. И тогава какво? Ще сте свършили полицейската работа, но веднъж заловени, тези престъпници все пак ще трябва да преминат през градската правосъдна система.
- Знам, но всичко това може да се случи дискретно. Без раздухване на новините, без вестници, без други жертви освен мен и без съдебен процес, защото ще се погрижим да си получат заслуженото, без да подаваме жалба.
- И евентуално да си върнете парите.
- Не се интересувам от парите.
- В такъв случай защо ще си правиш труда?
- На първо място, за да направя това, което искате и вие -да разкарам тези копелета от улицата. И на второ място, за да направя това, което иска Райцфелд - да си го върне на двамата глупаци, които са го подвели по толкова смотан начин.
- Две благородни цели - сви рамене Кайли. - Обади ни се, ако имаш нужда от нашата помощ.
- Благодаря и на двама ви, че дойдохте - отвърна Ше- ли. - Може ли само един въпрос, преди да си тръгнете? Чувала ли си нещо за Спенс?
- Нищичко - поклати глава Кайли. - А ти?
В този момент вратата на свързания апартамент се от вори и оттам се появи мъж, носещ бира и чиния със скариди. Той ни видя да говорим с Шели, остави храната и питието си на масата, разтвори широко ръце и извика: „Кайли!“. Тръгна право към нея, прегърна я и я целуна. Целувката му беше много далеч от бащинската целувка за здрасти от Шели, тази си беше целувка по устата, която спокойно би могла да прерасне в нещо по-страстно, ако в стаята нямаше още осем мъже.
И тъй като съм детектив с бърза мисъл, аз незабавно осъзнах две неща.
Първо - вече знаех какво имаше предвид Кайли, кога- то ми беше казала да не казвам нищо.
Второ - бях на път да се запозная с новия приятел на партньорката си.
24
Името му беше Си Джсй Беринджър. Кайли, разбира се, знаеше, че той ще присъства на играта на покер, затова ми предложи да ме остави у дома по пътя и да ми спести досадната липса на престъпно деяние за осемстотин хиляди долара.
Понеже не успя да направи това, тя ме накара да обещая, че няма да коментирам абсолютно нищо - обещание, което спазвах, докато тя не се оказа принудена да ме запознае със Си Джей.
- Не мога да повярвам, че най-накрая се срещам с партньора на Кайли - каза той и стисна ръката ми така, сякаш се вълнуваше да ме види не по-малко от приятелката си.
Прецених го на око - беше приблизително на моята възраст, малко по-висок от мен и дразнещо привлекателен. Освен това беше приказлив и през следващите десет минути, които мога само да се надявам, че са били също толкова мъчителни и за Кайли, той направо ми наду главата.
Роден на Хавай, с майка хавайка и бял баща, той имал затруднения през първата година в колежа, защото отделял повече време да играе карти, отколкото да чете книги. След това получил просветление: „На кого му е притрябвал колеж?“. Прекъснал образованието си и си създал живот на професионален картоиграч.
Попита ме дали Кайли ми е разказвала как са се срещнали. Не, не беше. Но той с удоволствие ме запозна с цялата история.
- Беше няколко седмици след като съпругът й... - започна той, но не довърши изречението. Предполагам, че от мен се очакваше сам да се досетя за края на мисълта му, вероятно имаше предвид изчезна, хвана пътя или захвърли я като ръчна граната. — Както и да е — продължи той, - тя се беше качила на самолет за Бахамите за кратка почивка и разпускане. Аз пътувах натам за турнир по блекджек. Бяхме на един и същи полет, но се срещнахме чак при лентата с багажите. След това си поделихме такси до Атлантис. Не можах да повярвам, когато ми каза, че е полицай. Никога не съм мислил, че ченгетата могат да бъдат толкова... искам да кажа, виж я само! Както и да е, загубих петдесет хиляди, но това беше най- щастливият уикенд в живота ми. След това... е... - Той замълча и отново ме остави сам да попълвам празнотите.