Успях обаче да открия нещо, което опетняваше идеалния му образ. Клайд Джером беше женен.
Първосигнално понечих да вдигна телефона и да кажа на Кайли. После инстинктивно разиграх целия телефонен разговор в главата си:
Здравей, Кайли. Никога няма да познаеш на какво се натъкнах, докато проверявах името на гаджето ти в системата, за да видя дали няма да открия нещо, за което биха го тикнали зад решетките.
Трябваше ми по-добър план. Обикновено, когато се сблъскам със сложни междуличностни отношения, отивам при Черил за съвет. Но да кажа на новата си приятелка, че съм се почувствал длъжен да проверя гаджето на старата си приятелка в регистрите, твърде напомняше сюжет на сапунен сериал, в който героят на Зак в крайна сметка губи едновременно новата си приятелка, старата си приятелка и топките си.
Мотивите ми да се ровя в миналото на Си Джей може и да не бяха съвсем чисти, но сега, когато знаех истината, някой трябваше да каже на Кайли, че красивият й карто-играч си играе с вероятността тя никога да не разбере за Налани - негова съпруга от седем години, която живееше на хиляда и шестстотин километра разстояние оттук, в Хонолулу.
Познавах някого, който можеше да го направи.
В 5:45 часа на следващата сутрин пристигнах в закусвалнята на Гери. Табелката на вратата гласеше „Без риза и без обувки няма обслужване“. Трябваше да окачат и втора табелка с надпис „Без лично пространство“, защо- то още щом влезеш през вратата, целият ти личен живот става достояние на Гери Гомпертс.
Тя е готвач в закусвалня, но в известна степен и част от Вътрешно разузнаване. Разликата между Гери и служителите на Вътрешно разузнаване е в това, че ченгетата с радост споделят дори най-дълбоките си и тъмни тайни с нея.
- Добро утро, Закъри - поздрави ме тя. - Какво да бъде тази сутрин?
- Гръцки омлет, ръжено хлебче, кафе и пет минути от времето ти.
- Искаш ли да седнеш на бара, или предпочиташ лична изповед отзад в сепаретата? — попита тя.
Усмихнах се и намерих закътано сепаре в дъното на закусвалнята.
- Разбрах, че имате арестуван по случая с Давънпорт, но вероятно не за това искаш да говорим - каза тя, кога- то ми донесе храната и се настани на мястото срещу мен. Между хапките от закуската си я запознах с основните моменти от изминалата вечер, започвайки с телефонното обаждане на Шели и завършвайки с това, което бях открил за Си Джей.
Тя ме слушаше и дори не мигна.
- Няма ли да кажеш нещо? - попитах аз.
- А какъв е въпросът ти?
- Някой трябва да каже на Кайли, че мъжът, с когото излиза, е женен. Аз не мога да го направя и си мислех, че може би...
- Тя вече знае, че е женен, Зак. Каза ми го още преди седмица.
- Тя... ти е казала?
- Да не мислиш, че ти си единственото ченге, което идва при мен за съвети във връзката си? В седмицата преди Свети Валентин ми се налага да отварям час по рано и да затварям час по-късно само за да успея да се справя с всички лични драми по това време на годината.
- И на нея не й пука, че спи с женен мъж?
- В случай че си забравил, Кайли също е омъжена. Не живее със съпруга си, а Си Джей не живее със съпругата си. Те са пълнолетни хора, Зак. Приеми го.
- Бих искал още малко кафе - отвърнах аз.
- И вероятно допълнителна доза лекарства против психоза - добави тя. - Защо, по дяволите, се занимаваш с всичко това?
-С какво?
- Опитваш се да разследваш престъпление, което не е твоя работа. Или може би просто се опитваш да докажеш на Кайли, че прави отново и отново една и съща грешка, като избира някой задник, чието име не е Зак Джордан!
- Забрави за кафето. Искам само сметката - отвърнах аз.
- Точно заради това те обичам, Зак - каза тя, след като се наведе през масата и сложи ръка върху моята. - Винаги си отворен за добър съвет... докато не го получиш. Закуската е от мен - добави тя и се изправи.
- Благодаря... за всичко.
- Мога ли да направя още нещо за теб?
— Да, не се отказвай от мен.
- Не се тревожи, хлапе - отвърна тя. - Обичам предизвикателствата. Стой тук, ей сега ще ти донеса още кафе.
Тя се отправи към кухнята, а аз погледнах часовника си. Показваше 6:05, а Кайли щеше да пристигне около 6:15 ч. Имах време за още една чаша кафе, преди да се впусна в поредния невъзможно дълъг ден.