- Изчакайте тук - чух гласа на Гери откъм предната част на закусвалнята. Вдигнах глава и я видях да идва право към мен. Не носеше кафе, изражението й беше делово.
- Зак, някой отпред те търси - каза тя.
-Кой?
- Не съм го виждала преди. Не е полицай, с наднормено тегло, върти се нервно като буца масло в нагорещен тиган и мирише на тютюнева фабрика. Познаваш ли го?
- Да, по дяволите. Прати го насам.
Няколко секунди по-късно Нейтън Хърш, щастливо жененият татко от Куинс със скъпо платената проститутка любовница в Джърси, се надвеси над мен.
- Съжалявам, че ви прекъсвам закуската, но ходих до управлението и ми казаха, че вероятно сте тук - започна той.
- Няма проблем. С Кайли щяхме да ви се обадим тази сутрин. Съжаляваме за господин Цимер, вече работим по случая.
- Е, аз мога да ви кажа кой го е направил. Същият човек, който е убил и Дел.
Той пъхна туловището си в сепарето и седна срещу мен. Дишаше тежко, а ръцете му трепереха. Наведе се напред и прошепна:
-Аз ще съм следващият.
26
Обадих се на Кайли и я запознах със случилото се. Докато отведа Хърш обратно до управлението, тя вече ни очакваше в една от стаите за разпит.
Още щом отворих вратата й, той отстъпи крачка назад.
- Изключете я - каза Хърш и посочи с пръст към видеокамерата в стаята.
- Тя е само за вътрешна употреба - отвърна Кайли. -Капитанът все още не е тук, а тя също активно участва в...
- Изключете я, детектив - настоя той. - Каня се да ви съобщя името на масов убиец. Ако разбере, че аз съм го предал, ще ме убие, дори и в момента да гние в затвора. Ще говоря само ако ми гарантирате пълна анонимност.
Кайли кимна и постави капаче на обектива. Той седна от единия край на масата, тя се настани срещу него, а аз останах прав.
- Разкажете ни със собствени думи, господин Хърш -подкани го Кайли.
- Вижте, като младеж съм нарушавал някой и друг закон, но каквото и да ви кажа, наказателната давност е изтекла преди години.
-Давността изтича - отвърна Кайли, - но отмъщението винаги е живо. Кой ви преследва?
- Чували ли сте някога за „Зоуи Паунд“?
След години работа със свръх богатите бях започнал да оценявам някои техни изтънчени отклонения. Те живеят в собствени сапунени мехури. Лустрото от привиле-гированост и класа остава ненарушено дори когато ги хванат, докато извършват най-неописуеми престъпления.
Що се отнася до „Зоуи Паунд“ - нямаше нищо фино или изтънчено. Тръгнали от района Малкия Хаити в Маями през деветдесетте години, те бяха еволюирали от жестока улична банда до една от най-безмилостните и всяващи страх престъпни организации в Съединените щати. Не можех да си представя как този дебел и отпуснат бял мъж на средна възраст би могъл да бъде мишена на организация, известна с трафик на наркотици и оръжия, обири и поръчкови убийства.
- „Зоуи Паунд“ - повторих аз. - Хаитският наркокартел от Маями?
- Нюйоркският им клон движи процъфтяващ нарко-бизнес в Бруклин - отвърна Хърш.
- И защо им е притрябвало да убиват вас? - попита Кайли.
- Отмъщението, както го нарекохте, е с давност отпреди двайсет години. Бяхме все още в колежа.
- Кои вие!
- Ние четиримата, Дел Феърфакс, Арни Цимер, Принс-тън Уелс и аз. Бяхме... да го наречем, „клиенти с добър статус“ - каза той и направи пауза. - Не, това не е съвсем точно. Истината е, че купувахме огромни количества кокаин от тях.
- За да го продавате?
- За да го смъркаме. И да го споделяме с приятели, разбира се, особено с дамите. Аз не съм благословен с изтънчения патрициански външен вид на Принстън или Дел, но ще останете изумени колко лесно е едно дебело момче с неограничени възможности да се озове в тройка, четворка или каквото друго си поиска. Харчехме цяло състояние за дрога, а партитата ни бяха легендарни. Бяхме крале. И тогава един ден Принстън се появи с брилянтна идея. Щяхме да летим за почивка през зимната ваканция. Беше в последната ни година в колежа и трябваше да си организираме едно последно голямо парти. Щяхме да вкараме малко хероин обратно в страната за „Зоуи“, а те щяха да ни се отплатят в кокаин.
Принстън уговори среща с Динго Слайд, тогава той беше безспорният бос на организацията. Динго беше премислил плащането до последния детайл, сякаш имаше докторска степен по икономика. Минусите бяха, че ще изгуби няколко добри клиенти, но знаеше, че независимо колко кока ще ни даде, ние ще я употребим бързо. Плюсовете - че малко преди това федералните бяха прекъснали един от каналите му за доставка и той имаше нужда от продукта. Един от подчинените му, Малик Лагранд, беше против сделката, но решението зависеше от Динго. Картелът ни снабди със сто хиляди в брой. Заминахме на наркопътешествие с всички предплатени екстри.