Кметът изрично ми нареди да изпратя детективи Кайли Макдоналд и Зак Джордан за допълнение към нейната охрана. Считайте задачата за възложена, без да е необходима писмена заповед.
Реших, че това щеше да бъде най-скучната вечер от седмицата и бях прав. Поне докато подиумът не избухна.
Експлозията причини мигновен шок и ужас. Заслепяващият взрив и оглушителният трясък бяха последвани от гъст дим, миризма на химикали, летящи парчета дърво, стъкло, метал и части от Дел Феърфакс.
Кмет Сайкс току-що беше слязла от сцената и се беше върнала на мястото си, когато бомбата избухна. Двамата с Кайли бяхме само на една ръка разстояние от нея. Издърпахме я светкавично от мястото й, прикрихме я с тела и си проправихме път през хаоса към предварително проверения авариен изход.
Още поне петдесет побъркани от ужас хора решиха да направят същото.
Включих радиостанцията си и извиках: „Група, говори Специален Едно. Обектът е в безопасност. Изход Алфа блокиран. Проправяме си път към Браво“.
Обърнахме се на сто и осемдесет градуса и изтикахме кмета към кухнята. Пътят пред нас беше чист, а обширното, покрито с повърхности от неръждаема стомана кухненско пространство в сърцето на многомилионния банкетен бизнес на хотела беше почти празно. Като се изключат няколко от кухненските работници, по-голя- мата част от персонала набързо се беше изнесла през страничния противопожарен изход надолу по стълбите, към гардеробите за служителите.
Повечето от тях бяха преценили, че вече са достатъчно далеч от опасността. Двайсетина служители стояха в коридора. Почти всеки притискаше мобилен телефон към ухото си.
- Полиция! Разчистете пътя! Махнете се от пътя! -крещеше Кайли, докато разблъсквахме с лакти множеството от хора.
Един от охранителите в хотела ни видя да се приближаваме и ни отвори метална врата, която ни изведе навън. Щом усети хладния нощен въздух и чу звуците на своя град, кметът спря на място.
- Моля ви - каза задъхано тя, - твърде стара съм вече за тези глупости. Нека да си поема дъх.
- Извинете, госпожо, но нека не е тук - отвърна Кайли. - Остават ни още няколкостотин метра. Продължете или може Зак да ви отнесе до колата.
Кмет Сайкс изгледа Кайли с поглед, в който можеше да се прочете всичко — от презрение до благодарност.
- Няма да позволя... - заяви тя задъхано - на никого да носи Мюриъл Сайкс... нанякъде. Водете!
Поведохме я през тясната уличка зад хотела, покрай редица контейнери за отпадъци, и се свързахме с нейния екип по радиостанцията.
Уличката излизаше на Източна 61 -ва улица, между Ме-дисън и Пето авеню. Точно когато стигнахме до края й, черният джип на кмета спря на тротоара пред нас. Шофьорът й Марли изскочи от колата и отвори със замах задната странична врата. Предложих на кмета да й помогна да се настани на седалката, но тя ме отпрати с ръка.
- Мога да се справя и сама и няма да мръдна оттук -заяви.
- Госпожо, не трябва да сте тук - опита се да възрази Кайли.
- Някакъв маниак току-що взриви бомба в моя град, детектив. Това е моя отговорност - отвърна Сайкс.
- Да, госпожо, но маниаците имат лошия навик да се опитват да взривят втори път хората, които са успели да се измъкнат от първата бомба. Наша отговорност е да ви приберем на сигурно място - каза Кайли.
- Госпожо кмет - обади се и Марли, - в момента сформират команден щаб в Парк Авеню Армъри. Ще ви закарам там за две минути.
Кризата беше предотвратена. Кметът се качи в колата, затвори вратата и свали прозореца.
- Благодаря ви, детективи - каза тя.
И това беше всичко. Три думи. След това прозорецът се вдигна и се затвори.
Няколко секунди по-късно огромен брониран „Форд Експлорър“ потегли след колата на кмета, с включени светлини и сирени, и я последва в най-дългата нощ от началото на мандата й.
- Мразя да съм бавачка - отбеляза Кайли. - Хайде да свършим малко истинска полицейска работа.
Втурнахме се обратно по уличката, нагоре по стълбите на хотела, към изпълнената с дим бална зала.
2
Двамата с Кайли се присъединихме към първите пристигнали на място, за да помогнат на пострадалите. Отначало бяхме само полицаи и пожарникари, но всяка експлозия на публично място отключва особен условен рефлекс и правораздавателните органи започват да се тълпят.
До вечерните новини в десет хотел „Пиер“ вече беше най-известното местопрестъпление в Америка и всички, включително федералните, щатските, градската полиция, областната прокуратура и дори агенцията за борба с наркотиците, искаха да са част от екшъна.