- Откъде, по дяволите, да знам, детектив? Може да е влязла заедно с останалите отрепки по всяко време през деня. Какво значение има? Сигурно се опитвате да натопите някого от служителите в съда ми, но...
- Извинете ме, Ваша чест - казах аз, - въпросът ми беше глупав.
Въпросът беше особено глупав, като се има предвид, че знаех, че всяка привлекателна жена, която би искала да се срещне със съдия Рафърти в кабинета му извън работно време, би била въведена дискретно от охраната. Дори и пазачите да са забелязали видеокамерата в чантата й, те не биха задавали въпроси. Това би било просто поредното вечерно забавление на Негова чест.
- Както и да е. Тя дойде, затвори вратата след себе си и просто застана пред мен. Не изглеждаше зле, беше седми размер, най-много осми. Носеше шлифер с малка червена панделка вместо колан и ми каза: „Нося ви подарък от тайния Дядо Коледа. Той иска да разбере дали сте били палав, или добър“ - каза той, разкиска се и ме погледна. — Предполагам, можете да се досетите какво й отговорих.
Реших да не казвам абсолютно нищо.
- Божичко, бавно схващаш, а? Какво си помисли, че съм казал? „Разопаковай подаръка и нека да разберем.“
Хвърлих един страничен поглед на Кайли. Изражението й беше каменно, но бях сигурен, че под стоическия екстериор тя ври и кипи от отвращение и гняв.
- След това - продължи съдията - беше нещо подобно на сцена от софт порно. Тя разгърна широко шлифера и всичко, което носеше под него, бяха само сутиен и гащички. Беше обула и от онези високи обувки с остър ток.
Можете ли да се досетите какво направих след това, детектив Джордан?
- Да, Ваша чест. Видях го на видео.
- Браво, отличник! Значи сега кучката иска да ме изнудва? Е, майната й! Аз съм на седемдесет и пет, жена ми е мъртва, имам още шест месеца служба и ако тя си мисли, че ми пука дали видео как го правя с някаква мадама, наполовина на годините ми, ще се появи в Ю Тюб, значи много греши. Даже ще разпратя линка на приятелите си! Всички ще ми завиждат.
- Тя е мъртва. Ваша чест - казах аз. - Била е убита.
Това го накара да замлъкне, но не задълго.
- В такъв случай кой, по дяволите, се опитва да ме изцеди със сто хиляди долара?
- Не знаем, сър. Може да е някой, който е попаднал на видеото и е решил да се включи в играта. А може и да е човекът, който я е убил.
- Е, аз няма да му дам и пукнат петак!
- Областен прокурор Уилсън има готовност да отпусне парите.
- Не ми пука чии пари ще бъдат. Можете да кажете на Мик Уилсън, че Майкъл Джей Рафърти не преговаря с терористи.
- Сър, може би вие не сте единствената жертва.
- Така ли? Да не би да искате да кажете, че има и други разгонени копелета, които са били изловени с оная си работа в ръце? Това си е техен проблем, не мой. Спрете да ме бъркате с някого, на когото му пука. Ясен ли съм?
- Да, Ваша чест.
- Хубаво. Сега се върнете и кажете на началниците си... няма значение. Ти си идиот - добави той и се обърна към Кайли. - Ти! Ти изглеждаш по-умна от партньора си. Ти ще отнесеш съобщението.
- Да, сър?
- Какво ще им кажеш? - попита я той.
- Ще им кажа, че за вас не е проблем да бъдете увековечен в Ю Тюб, понеже сте приел секс като коледен по -дарък, но сте прекалено принципе н, за да помогнете на градската полиция на Ню Йорк да залови убиец.
Рафърти не изглеждаше от най-енергичните, но това не му попречи светкавично да скочи от мястото си и да тропне с юмрук по бюрото.
- Как, по дяволите, е името ти? - изкрещя съдия Рафърти.
- Детектив първа степен Кайли Макдоналд, отдел „Специални клиенти“ на нюйоркската полиция, Ваша чест.
- Съзнаваш ли, че мога да те обвиня в обида към съда, Макдоналд?
- Опитвам се да разкрия убийство, Ваша чест, а не да се сприятелявам със съда. Йзвинявам се, ако съм ви засегнала, но смятам, че това, което казах, точно обобщава резултата от срещата ни.
Той отново се отпусна в креслото си и по устните му заигра лека усмивка, която постепенно преля в ухилена физиономия, и избухна в бурен смях.
- Партньорката ти май има по-големи топки от твоите, а, Джордан?
- И представа си нямате, Ваша чест.
- Сигурен съм, че знаете, че не съм сред магистратите любимци в този съд - поклати глава той. - Аз съм сред най-добрите умове в правния занаят, но хората ще ме запомнят като развратен стар темерут, лишен от търпение, такт и всякакъв срам. И сега искате от мен да приключа четиридесет и една годишна служба на съдийското място в ролята на ваш куриер?
- Без вас, сър, нямаме никаква надежда. Ще го направите ли? - попита Кайли.
- В момента го обмислям, детектив Макдоналд.
- Какво ще е необходимо, за да решите?
- Вечеря - прошепна той и подпря брадичката си с длан.