- Но имаш мотив. Прекарвали са дрога за теб и нещо се е объркало.
- Не са прекарвали дрога за мен. Това си беше грижа на предшественика ми. Предупреждавах Динго да не го прави, казах му, че мулетата трябва да са отчаяни хора, а тези бяха просто разглезени богаташки хлапета. И се оказах прав. Те се върнаха в Ню Йорк с празни ръце.
- Обясниха ли защо?
- Казаха, че са купили стоката и се канели да летят обратно до Щатите, когато полицията ги е спряла на летището и конфискувала дрогата.
- Хероин - отбелязах аз.
- Четири килограма. Динго им беше дал сто хилядар- ки. Когато се върнаха с празни ръце, знаех, че лъжат, и трябваше да умрат за това, но Динго каза, че щяло да бъде зле за бизнеса, ако убием четири бели богаташчета. Договори се с тях за обезщетение от двеста и петдесет хиляди, въпреки че стоката можеше да струва поне пет пъти по толкова, ако я бяхме разпределили и пуснали на улицата.
- Не вярваш, че дрогата е била конфискувана от властите на летището?
- Не.
- А какво мислиш, че се е случило?
- Мисля, че са ни прецакали. Купили са дрогата, дали са малко от нея на някакво хлапе от Гватемала, накарали са го той да поеме вината, платили са на ченгетата и са долетели обратно в Ню Йорк с няколко кила от хероина на „Зоуи Паунд“. Но не можем да го докажем...
- Извинявай - прекъсна го Кайли, - но за какво хлапе от Гватемала става въпрос?
- Онова, което са водели с тях на проклетия им частен полет. Някакъв бедняк, но имал стипендия да учи в измисленото им училище за бели, така че те го взели с тях в самолета. След това го натопили и незначителното цветнокожо хлапе опрало пешкира.
- Имало е и пето хлапе с тях в самолета с дрогата? -попитах аз. - Знаеш ли името му?
- Сегура - кимна Малик. - Хералдо Сегура. И времето ви изтече - добави той, след като погледна часовника си.
- Благодарим - отвърнах. - Беше ни от голяма помощ, господин Лагранд. Може ли само още един бърз въпрос? Бихме искали да поговорим с този господин Сегура. Имаш ли представа къде можем да го намерим?
Малик се разсмя. Неколцина от бодигардовете му също се усмихнаха.
- Хералдо Сегура е на същото място, където е бил и през последните двайсет години - каза Лагранд. - И на същото място, където ще бъде и през следващите трийсет.
- Къде е това?
- Банкокският „Хилтън“1.
Мислите ми започнаха да препускат бясно и в главата ми запулсира една и също дума -Банкок, Банкок, Банкок. Като столицата на Тайланд.
1
Популярно наименование на централния затвор „Банг Куанг“ в провинция Нонтабури, Тайланд. - Б. р.
32
Бяхме неприятно изненадани от чутото и Малик го знаеше.
- Е - започна той, - изглежда, благодетелите от „Сребърен куршум“ са пропуснали да споменат, че са оставили приятеля си да гние в адска дупка в Тайланд.
Кимнах утвърдително и попитах:
- Смяташ ли, че Сегура може да е свързан с бомбите?
- Какво имаш предвид под свързан?
- Може да ръководи покушенията - уточних аз.
- Странен въпрос, детектив. Не знам какво те кара да мислиш, че човек, вързан с верига за стената на тайландски затвор, може да бъде отговорен за избухването на бомби в Ню Йорк, освен ако... - Малик прокара пръсти под брадичката си и погали рядката си брада. - Освен ако няма нещо, което вие да сте пропуснали да споменете.
Дани Коркоран ме беше предупредил за Малик. „Можете да се будалкате с него - беше казал той, - но не се опитвайте да го мамите.“
- Има нещо - потвърдих аз - но не съм пропуснал да го спомена. Просто нямах намерение да разкривам всичките си карти. Сега, след като знам, че сте добросъвестни, ще ви кажа.
Огледах стаята и погледът ми се върна отново на Малик.
- Имаме ли нужда от цялата тази тълпа? - попитах аз.
Той излая някаква команда на хаитски креолски и петима от шестимата бодигардове напуснаха стаята. Шестият мъж не помръдна от мястото си.
- Това е синът ми - каза Малик, за да няма нужда от понататъшни обяснения.
- Бомбите, които убиха Феърфакс и Цимер, са идентични. И двете са работа на австралиец на име Флин Са-мюълс. Проблемът е, че този Самюълс е в затвора през последните петнайсет години.
Малик Лагранд имаше идеални зъби. Видях ги почти всичките, когато лицето му се разтегна в широка усмивка.
- Нека да позная - каза той, - затворът е в Банкок.
- Светът е малък - отвърнах.
- Значи са били съкилийници?
- Все още не знаем. От тайландското правителство не са особено склонни да споделят информация за затворниците си.
- Този Сегура има ли мрежа тук в града? - попита Кай-ли. - Хора, които биха искали да отмъстят за него?