- Има баба в Гватемала и две лели. Това е неговата мрежа. Но се съмнявам тези дами да са особено наясно с взривяването на разни неща, защото, ако знаеха нещичко, нямаше да чакат цели двайсет години, за да се разплатят — добави Малик и отново погледна часовника си. - Имате още една минута. Не е добре за репутацията ми да виждат полицейска кола, паркирана на предния вход на магазина ми.
- Тя не е обозначена - каза Кайли.
- На хората в този квартал не им трябва големият син надпис. Те могат да надушват колите на ченгетата - отвърна Малик.
Получихме отговорите на още няколко въпроса, преди да изтече времето ни. Благодарихме му и си тръгнахме. Още щом потеглихме, набрах домашния телефон на Кейтс и й съобщих, че имаме развитие по случая на „Сребърен куршум“.
- Поредна бомба ли? - попита тя.
- Метафорично казано, да - отвърнах.
С Кайли спряхме да си вземем кафе в Куинс, където сервитьорката в закусвалнята не знаеше нищо за личния ни живот, не се и интересуваше. Обадих се набързо и на Хауърд Мали във ФБР. В шест и двайсет вече бяхме в кабинета на Кейтс и й разказвахме за среднощното си пътуване до хаитския супермаркет.
- Сегура дали е бил наясно какво става? — попита тя.
- Малик смята, че не е имал никаква представа. Намерили са хероина в неговата чанта, но и петимата са били арестувани от тайландската полиция. Около десет часа по-късно посредник от банка в Банкок посетил главния полицейски началник и четирите богаташчета се качили на частния си самолет и отлетели към дома. Сегура все още е там. Малик се кълне, че онези са го взели с тях само за да поеме удара.
- Значи човекът, който е опрал пешкира заради нар-косделката, лежи в затвор в същата страна, в която е и нашият бомбаджия - отбеляза Кейтс. - Имате ли представа дали пътищата им са се пресичали някога?
-Според Хауърд Мали в Тайланд има 144 затвора, в които са задържани общо около двеста хиляди мъже - обясних аз. - Изглежда малко вероятно двамата да са се срещали и още по-малко вероятно Флин Самюълс да е издал тайните на занаята си, но ще потърсим информацията да видим дали можем да направим някаква връзка.
-Докъде стигнахте с убийството на Давънпорт? - попита Кейтс.
-Близо сме до финала - съобщи Кайли.
- Това не е отговор, който мога да подам нагоре по хранителната верига, Макдоналд. Трябват ми подробности.
- Разбира се. Веднага щом приключим тук, двамата със Зак отиваме да вземем едни сто хиляди долара в брой от кабинета на областния прокурор, да ги предадем на един седемдесет и пет годишен мъж със съмнителна етика и да го накараме да ги достави на изнудвана, който може да е и убиец. След това ще затаим дъх и ще стискаме палци, надявайки се на най-доброто.
Кейтс обикновено нямаше търпение да слуша тъпи полицейски шеги, но този път не каза нито дума, защото знаеше, че Кайли не се шегува.
33
Два часа по-късно бяхме обратно в кабинета на съдия Рафърти заедно с нашия технически гуру Джейсън Уайт. Кайли дари Негова чест с най-подкупващата си усмивка и му подаде дипломатическо куфарче, пълно с пари в брой.
- В дъното има вграден микрочип, така че ще можем да проследим парите - казах аз.
— Няма да свърши работа. Има промяна в плана. Тази сутрин ми доставиха това заедно с нови инструкции - отвърна Рафърти и ми подаде найлонов плик, идентичен на тези, които използваме за събиране и съхраняване на доказателства. Беше прозрачен, голям приблизително колкото лист хартия за писма и най-вече - неразрушим. Веднъж запечатан, при всеки опит за отваряне ивицата с надпис ЦЕЛОСТТА НАРУШЕНА в горната му част щеше да се отлепи.
Пликовете, които използваме в полицията са с отпечатани етикети за попълване на данните за конкретно престъпление и информация на кого се предава предметът. Етикетът на този беше по-скоро подобен на банковите депозитни бележки. Подобни пликове се използваха от милиони дребни предприемачи за сигурно депозиране на пари в брой. Изнудвачът можеше да го е взел от всеки магазин за офис материали в страната.
- Иска да сложа парите тук - каза съдия Рафърти.
- Умен е - отбеляза Кайли. - В плика има повече от достатъчно място за двайсет пачки със стотачки, по пет хиляди долара всяка, но няма къде да се скрие проследяващо устройство.
- Ваша чест, споменахте, че е пристигнал с инструкции -напомних аз.
- Да. Иска да ме види как броя парите, за да е сигурен, че са истински и непроследими.
- Кажете му, че може да намине към кабинета ви и лично да гледа, докато броите - отвърна Кайли.
- Предпочита да стане по скайп. Очевидно не ми вярва.