- Мога да проследя обаждане по скайп - намеси се Джейсън.
- Някак си съм сигурен, че той знае това. Този тип не е глупак - отвърна съдията. - Изпратил ми е и това - добави той и ми подаде малка кафява хартиена торбичка с логото на „Старбъкс“.
- Това за какво е?
- Не казва, детектив. Може би иска да му занеса и едно шибано кафе заедно с парите.
- Даде ли ви някакви други инструкции?
- „Ела сам, без ченгета.“
- Това няма как да се случи, Ваша чест - отвърна Кайли. -Ще бъдете обграден от полицаи - аз, Зак и още половин дузина детективи под прикритие, които имат опит с подобни операции. Не можем да ви следим твърде отблизо, но ще носите микрофон и слушалка, за да можем да комуникираме с вас, както и проследяващо устройство, което да ни показва къде точно се намирате.
- Хубаво - отвърна съдията, - защото, ако сте прави и този тип е убиец, така ще можете да откриете тялото ми. Окабелете ме - добави той и вдигна ръце във въздуха.
- Безжична технология е - отвърна Джейсън и му показа черен аудио- и видеопредавател, който приличаше на смартфон. - Просто го пъхнете в горния джоб на сакото си и ще можем да виждаме и чуваме всичко, което виждате и казвате. А когато получите телефонното обаждане, гледайте да държите телефона по-близо до джоба на сакото си и ще можем да запишем всичко, което казват отсреща.
- Отличен план - отвърна съдията, - но както виждате, облечен съм с това черно поло. Мислех си, че с него много приличам на Джеймс Бонд, но за съжаление, нямам джобове.
- Няма проблем - каза Джейсън. - Управлението разполага с богат набор от мъжки облекла за всякакви случаи. Имате ли някакви цветови предпочитания, Ваша чест?
- Изненадайте ме - отвърна Рафърти и се отпусна на коженото кресло зад бюрото си. Взе някаква папка от него, разтвори я и започна да чете, игнорирайки ни напълно.
Той така и не вдигна поглед, докато мобилният му телефон не звънна четиридесет и пет минути по-късно. Прие разговора по скайп, който, както и очаквахме, беше с еднопосочно видео. Обаждащият се можеше да вижда съдията, но от другата страна камерата беше изключена.
За наша изненада, седемдесет и пет годишният съдия беше напълно запознат със съвременните технологии. Той постави телефона си така, че обаждащият се да може да гледа, и следвайки инструкциите в писмото, свали бандерола от първата пачка стодоларови банкноти и преброи до петдесет. След това постави обратно бандерола и пъхна петте хиляди в найлоновия плик.
Обаждащият се избра за изброяване още три случайни пачки и когато и те се оказаха редовни, каза на Рафърти да пъхне всичко в плика и да го запечата.
В същото време Джейсън Уайт вече беше проследил потребителския акаунт в скайп и телефона, от който идваше обаждането.
Той ме издърпа в далечния край на стаята и прошепна в ухото ми: „Принадлежи на учителка по математика в Уест Сайд. Обадих се на училищната охрана, в момента е в час“.
- Можеш ли да засечеш точното място, от което идва обаждането? - прошепнах аз.
- Мога да стесня обхвата до район от три пресечки около училището, но посочването на точното местоположение е невъзможно. Обаждащият се е в движение - поклати глава Джейсън.
Погледнах към съдията. Стоте хиляди долара вече бяха в плика и той прокара пръсти по горната му част, за да го зап-е ч ата. Всяка идея за проследяване на парите, която ни беше хрумнала, току-що се изпари. Сега трябваше да разчитаме единствено на очите и ушите на хората от екипа под прикритие.
- Все още ти командваш парада - заяви съдията на тъмния екран от неговата страна на видеовръзката. - Какво следва сега?
- Сложи парите в чантата от „Старбъкс“, вземи такси до ъгъла на Двайсет и трета улица и Десето авеню, слез на югозападния ъгъл и чакай следващото ми обаждане. И, господин съдия - добави мъжът сред разпореждания- та си, -с риск да се повторя, напомням, че не искам никакви ченгета или ще ви убия.
Тези думи бяха последвани от познатия виещ сигнал при прекъсването на разговор в скайп.
Съдията показа среден пръст на празния екран на телефона.
Джейсън му подаде светлобежово рипсено сако с камера, подаваща се от едно от копчетата на джоба на гърдите.
Рафърти облече сакото и пусна запечатания плик с парите в малката торбичка от „Старбъкс“.
- Хайде - каза той, поглеждайки мен и Кайли, и тръгна към вратата, - да вървим да хванем този нахален задник.
34
Малик Лагранд беше прав. Обучените от живота на улицата нюйоркчани наистина могат да подушат дори необозначена полицейска кола. Точно затова нюйоркската полиция разполага с минифлотилия от фордове интерсептор, боядисани в жълто и маскирани така, чеда изглеждат точно като някое от тринайсетте хиляди лицензирани таксита в града.