Наричаме ги „полицейски таксита“. Идеални са за наблюдения в квартали с висока престъпност, където патрулна кола или дори необозначено превозно средство би било прекалено издайническо. Полезни са и когато проследяваме жертви на изнудване по пътя им за предаване на откуп от сто хиляди долара в брой.
Съдия Рафърти напусна съдебната палата, хвана обикновено такси, а аз и Кайли се качихме в полицейското. Канех се да седна отпред до нея, но тя ме спря:
— Извинявай, но ако искаш да изглежда реалистично, трябва да седнеш отзад.
- Ако исках да изглежда реалистично, щях да взема някой не толкова рус и не толкова привлекателен да шофира. Мъжете ще ти махат да спреш дори и да няма закъде да пътуват.
- Моля те, не ме мрази, защото съм красива - измърка тя, погледна ме с дълбоките си зелени очи и сви устни в престорена нацупена физиономия. Миг по-късно се появи и познатата ехидна полуусмивка на Кайли Макдоналд. - А сега се качвай отзад или си намери друго такси.
Качих се и тя потегли по Сентър Стрийт. Няколко пресечки по-нататък зави по „Канала“ и се сляхме с потока от останалите жълти таксиметрови автомобили.
Негова чест, изглежда, имаше вродени умения за работа под прикритие. Само няколко минути след като се качи в колата, той вече беше въвлякъл шофьора в неангажиращ разговор. Откъде си? От колко време караш? Какво мислиш за „ Метс “? След това насочи скритата в джоба камера към лицензионната табелка на водача. До- като таксито стигне до крайната си точка, ние вече бяхме узнали всичко, което трябваше да знаем за водача - най- вече, че не е част от заговора, а просто шофьор на случайно избрано такси.
Съдията слезе от колата и застана на ъгъла на Десето авеню и Двайсет и трета улица.
- Това не ми харесва - отбеляза Кайли, докато паркираше на автобусна спирка от отсрещния край на авенюто. - Най-близката станция на метрото е на Седмо, което си е на километър и половина пеша оттук. Това означава, че който и да дойде за парите, ще бъде с някакво превозно средство.
- И коя част точно не ти харесва?
- Съдията е прекадено уязвим, ако остане там. Трябва да се приближим пеша, за да можем да реагираме, в случай че някоя кола спре изневиделица и се опитат да отвлекат стареца заедно с парите.
Тъкмо се канех да сляза от таксито, когато мобилният телефон на Рафърти звънна. Двамата с Кайли се заслушахме, когато той прие обаждането.
- Намирам се на ъгъла на проклетата улица - излая той в слушалката. - Сега какво?
- Тръгни на запад по Двайсет и трета - нареди гласът.
Наблюдавахме как съдията се отправя на запад.
- Имам възпаление на коляното - каза той. - Колко далече ще трябва да вървя пеша?
- Половин пресечка. Голямата зелена кутия в средата на тротоара е асансьор. Качи се с него до втория етаж.
- Копеле! - каза Кайли и посочи някъде на десетина метра над улицата. - Ще се срещне със съдията в „Хай Лайн“.
„Хай Лайн“ е един от най-популярните обществени паркове в Ню Йорк. Рожба е на двама мъже, които видели невероятната възможност да превърнат неизползван издигнат железопътен мост във въздушна градина с дължина два километра и половина, разположена над града в участъка от Гансвурт Стрийт до „Хъдсън Ярдс“ на Трийсет и четвърта улица.
Обадих се на Дани Коркоран по радиостанцията.
- Предаването ще се случи в „Хай Лайн“ на Двайсет и трета улица. Трябва да блокирате най-близките изходи, за да не може извършителят да слезе обратно на улицата. Двамата с Кайли ще поемем този. Организирай екип да го пресрещне на Двайсета и още един на Двайсет и шеста улица.
- Вкарайте го в капана - отвърна Коркоран. - И аз действам.
- И още нещо - добавих, - изпратете хеликоптер. Имаме нужда от очи във въздуха.
Обърнах се към Кайли:
- Ти се качи по стълбите, ще се срещнем горе. - Изтичах към асансьора. Това беше най-бавният начин да се добера до мястото, където исках да стигна, но трябваше да се уверя, че парите, които току-що се бяха качили нагоре, не слизаха обратно надолу.
Асансьорът беше празен и аз се вмъкнах вътре. Кайли вече ме чакаше горе. Въпреки че бях превключил изцяло на режим „полицай по време на акция за преследване на престъпник“, нямаше как да не забележа заобикалящата ни красива зеленина, издигаща се над западната част на Манхатън. Градината е триумф на урбанистичното развитие, който привлича пет милиона туристи годишно. Хванах Кайли за ръка и двамата се престорихме, че сме едни от тях.