За щастие, войната на юрисдикции приключи дълго преди сивкавият облак в балната зала да се разнесе, и с Кайли бяхме прикрепени към Хауърд Мали - експерт по взривни устройства от ФБР, когото бяхме срещали и преди.
Мали беше следовател с орлов поглед. Гледаше много да не се изтъква в Ню Йорк, но можеше да хапе не по- малко страшно от кобра, ако се случеше да му възразиш. Казано накратко, с Кайли много си приличаха и вероятно затова го харесвах.
Облякохме се в защитни костюми, сложихме найлонови калцуни и маски на лицата си и влязохме в залата. Задната част на помещението изглеждаше удивително непокътната. Чашите за вино и украсата от цветя все още стояха на някои от масите в очакване да бъдат разчистени.
Отидохме до мястото, където Дел Феърфакс, Принстън Уелс и кмет Сайкс бяха стоели преди по-малко от час, ухажвайки заможните дарители. Тук прозорците бяха разбити на парчета, дървената облицовка по стените беше набита е шрапнели, а навсякъде по пода бяха разпръснати останките от взрива - смачкани покривки, блещукащи парченца от кристален полилей, преобърнати столове, сребърни прибори за хранене, обувки, дамски чанти... Хиляди парченца от пъзел, който първоначално беше изобразявал една идеална вечер, а сега лежеше разбит на малки части и покрит с дебел слой прах и пръски кръв.
В центъра на всичко това се намираше човекът, от когото се очакваше да открие някакъв смисъл в този привидно безумен акт. Беше приклекнал в единия край на дванайсетметровия почернял кратер, където преди се намираше сцената. Агент Мали, плешив и е посивяла брада, държеше малка пинсета в дясната си ръка и разглеждаше съсредоточено нещо през джобна лупа. Щом ни чу да се приближаваме, той вдигна глава.
- И ако това не са Джордан и Макдоналд! - каза той. - Как е работата в нюйоркската полиция, детективи?
- Направо бомба - отвърна мигновено Кайли. — Намерихте ли нещо вече?
- Може би - каза той и се изправи. - Ако си представите, че цялата тази бъркотия е една голяма копа сено, може би току-що съм открил игла в нея. Погледнете.
Едип след друг се заехме да разглеждаме предмета, висящ от стоманените пинсети на Мали. Беше парче жица. Всъщност бяха три парчета - едно червено, едно бяло и едно синьо, усукани заедно като връв. Жицата беше тънка като фиде и не по-дълга от 2-3 сантиметра.
- Това нещо важно ли е? - попитах аз.
- Отново ще отвърна с „може би“. Това е работа на някой от онези бомбаджии, които ние наричаме масови убийци, но самите те считат себе си за артисти - отвърна Мали, наблягайки на френското произношение на последната дума. — И подобно на артистите навсякъде по света, те също държат да подписват произведенията си. Това малко парче червена, бяла и синя жичка не е нещо, на което съм се натъквал и преди. Мисля, че може да е част от подписа на нашия бомбаджия.
- Червено, бяло и синьо - повтори Кайли. - Мислите ли, че може да е американец?
- Може да е и литовец далтонист. Би било хубаво да разберем дали символизира нещо, но това, което наистина ще ни бъде от полза, е да узнаем дали това нещо е запазеният му знак и дали данните му фигурират в световната база данни. Ще го отнеса в офиса и ще разберем дали имаме попадение -отвърна Мали.
- Какво можеш да ни кажеш със сигурност до момента? -попитах.
Той прибра малкото парче жица в чиста полиетиленова торбичка за доказателства, надписа я и я сложи в кутията за доказателства.
- Това не е терористична атака - заяви той.
- Сигурен ли си?
- Не, по дяволите. Аз съм просто държавен служител, на когото никога не му плащат достатъчно, не съм Хари Потър. Ако питате какво е личното ми мнение, което до голяма степен съвпада с професионалното ми мнение след двайсетминутен оглед на това място, ще кажа, че това никога няма да издържи в съда, но точно в този момент мнението ми е, че при само един убит и двайсет и двама ранени, това не е работа на обучаван в Сирия джихадист.
- Не е терорист? - възкликна Кайли. - Хауърд, този човек отнесе двайсет и трима души с бомба.
- Не слушате какво говоря, детектив - отвърна Мали, веднага превключил на защитен режим. - Не съм казвал, че не е професионалист. Този тип е от най-добрите. Но е използвал специфичен експлозив, насочен само към причиняването на смъртта на един човек. Останалите двайсет и двама са просто странични пострадали, някои от ударната вълна, но повечето в суматохата при напускането на залата. Аз не съм толкова запознат с работата с мултимилиардери, колкото сте вие, но предполагам, че всеки от тълпата се е стремял на първо място да спасява себе си. Щеше да има много по-малко счупени ребра, ако не бяха изпаднали в паника. Този тип е преследвал само Феърфакс. Това не е тероризъм. Било е нещо лично.