Той замлъкна и погледна чашата в ръката си, след което я остави.
- Извинете ме. Изпивам две питиета и се превръщам в хуманитарен командос, който дрънка пред вас. Мисълта ми беше, че никой не би искал да убие своята златна кокошка. „Сребърен куршум“ няма врагове.
- А какво можете да ни кажете за личния живот на Феърфакс? - попита Кайли.
- Дел беше играч. Никога не се е женил. И защо би му се искало да се жени? Беше богат, изглеждаше добре и гаджетата го обичаха.
- Случайно някои от тези гаджета да са имали съпрузи?
- поинтересува се Кайли.
- Божичко, не. Дел никога не би се занимавал с чужда жена. Беше хрътка, но не си падаше по драмите.
Мобилният ми телефон иззвъня. Беше Кейтс и излязох във фоайето, за да приема разговора.
- Докладвай ситуацията - настоя тя.
- Разследващият взрива каза буквално: „Не е било терористична атака“. Той смята, че целта е била конкретно жертвата. Принстън Уелс обаче казва, че жертвата е бил истински светец, обичан от всички, и смята, че бомбата вероятно е била предназначена за кмета.
- Съмнявам се да е така - отвърна Кейтс. - Сайкс се е включила в програмата на събитието в последния момент, а тази атака е била предварително планувана и подготвена... но въпреки това ще уведомя охраната към „Грейси Меншън“. Има ли нещо друго?
- Няма друго, шефе. В залата имаше четиристотин души, включително и наша милост с Кайли, и не успяхме да намерим нито един свидетел, който да е видял нещо.
- Колко скоро двамата с Макдоналд можете да се измъкнете от местопрестъплението?
- След около дванайсет секунди. Нещата тук са почти на приключване.
- В такъв случай домъкнете си задниците до Рузвелт Айланд. Чък Драйдън има тяло, с което иска да се запознаете.
- Още едно убийство? За отдел „Специални клиенти“ ли е? — попитах аз.
- Какво да ти кажа, Джордан, беше лоша нощ за богатите и известните - отвърна Кейтс.
4
- Никога не подценявай степента на лудост на хората с пари - заяви Кайли.
- Това от бисквита с късметче ли ти се падна, или е начало на интересно твое съждение? - попитах я аз.
Бяхме в колата на път за Рузвелт Айланд.
- Говоря за Принсгьн Уелс. Защо, за бога, му е трябвало да си купува тристаен апартамент в хотел „Пиер“, след като притежава шестетажна градска къща на „Сентръл Парк Уест“, на по-малко от километър оттам? Това е лудост.
- Защо му е на Брус Уейн да се облича в черен плащ и маска и да спасява Готъм Сити, когато би могъл просто да чака иконома Алфред да му прислужва, докато си седи спокойно и на безопасно място в шикозното си имение „Уейн Манър“? Кайли, богатите си имат своя собствена марка лудост -отбелязах аз.
- Човек ще рече, че е свикнал с това, след като е работил в „Специални клиенти“ поне година, но когато се обадихме на Уелс и той каза, че е на трийсет и деветия етаж, аз автоматично предположих, че си е наел стая за вечерта.
- Мъжете като Уелс не наемат стаи за вечерта — казах аз.
- Наемат само жени - ухили се тя. - Горкото същество трябвало да си измие косата цели три пъти.
- Приемам, че не одобряваш избора му на дама - казах аз.
- О, напротив. Тя е идеална за мъж, който иска да посвети цялата си енергия на това да е в служба на не толкова привилегированите.
По блясъка в очите й можех да кажа, че Кайли просто подгряваше и се готвеше да направи Кенда Уитхаус на пух и прах, подобно на комик, който се подиграва със семейство Кардашиян. Точно в този момент обаче телефонът й иззвъня.
Тя погледна името на екрана, усмихна се и вдигна.
- Здрасти, бебчо, не мислех, че ще ми се обадиш. Бебчо? Обаждането беше лично, реших аз, задействал най-добрите си детективски умения. Погледнах часовника си и съдейки по изражението на Кайли и факта, че беше 23:47 ч., а тя изглеждаше доволна, значи беше нещо много лично.
Не чувах гласа от другата страна на линията, но той й говори нещо цяла минута. Накрая Кайли отговори с „Хей, понякога печелиш, понякога губиш“.
Последва пауза, след което тя добави: „Ще ми се да можех, но с партньора ми се занимаваме с второ убийство за една вечер“, след което последва смях и „Не обвинявай мен. Ти си този, който смяташе, че ще е забавно да излиза с ченге. Ще се чуем утре“.
Тя затвори и добави:
- По дяволите, Зак, тези мъртви милионери съсипват социалния ми живот. Току-що ми се наложи да откажа покана за питие в „Гансвурт ПМ“.
Тя нарочно ме подкачаше и очакваше да я попитам чия покана е отказала.
Продължавай да си чакаш. Няма да попитам.