- Бях там миналата седмица - продължи тя, - музиката е страхотна, но цените на обслужването в сепаре и питиетата в Платинената зала са направо безбожни.
Отново отказах да захапя стръвта и продължих да гледам право напред в пътя с плътно затворена уста.
- Някога ходил ли си в „Ганс“? - попита тя.
- Още не, но ако и там се появи труп, като нищо ще намина - отвърнах и това я накара да млъкне.
Обикновено ченгетата с радост споделят интимните подробности от живота си със своите партньори, но моите взаимоотношения с Кайли бяха много далеч от обикновените. Бяхме се запознали преди дванайсет години в Академията. Тогава тя току-що беше зарязала своя пристрастен към дрогата приятел, а аз се бях оказал точният човек, от когото се нуждаеше тогава, за да запълни празнотата.
В продължение на двайсет и осем дни двамата с нея не можехме да свалим ръцете си един от друг и някъде тогава се влюбих в нея. На 29-ия ден обаче бившият й приятел, Спенс Харингтън, се завърна от рехабилитация и я помоли да му даде още един, последен шанс. Тя му го даде и година по-късно вече бяха женени.
През следващите десет години двамата бяха идеалната двойка - Кайли като умна, красива и награждавана полицайка, детектив от нюйоркската полиция и Спенс, който се превърна в един от най-успешните и плодотворни телевизионни продуценти в Ню Йорк.
И тогава в един момент страстта му към наркотиците се върна и той започна да излиза извън контрол. Кайли опита всичко по силите си да го спаси от самоунищожение, но успя само да разбере по трудния начин, че няма как да спасиш един наркоман от самия него.
Преди два месеца Спенс я напусна и когато стана ясно, че няма да се върне, Кайли бавно и полека започна отново да се завръща на пазара на хората, търсещи срещи с други хора.
Имаше цяла върволица момчета в сини униформи, които се надяваха да влязат в полезрението й, но тя отказа на всички.
- Няма да се захващам с никакви ченгета - каза ми тя. -Един ми беше достатъчен.
Не я попитах дали това означаваше, че съм вдигнал летвата невъзможно високо или че просто съм съсипал възможността за всички останали ченгета в управлението.
От седмици насам Кайли ми пускаше дребни намеци за присъствието на нов мъж в живота й, опитвайки се да ме подтикне да я попитам за подробности, но аз бях ре- шил да съм проклет, но да не питам.
Със сигурност знаех само, че който и да беше този мъж, можеше да си позволи обслужване в сепаре и питиета в Платинената зала на проклетия клуб „Ганс“. Нямам идея за какво би му трябвало да е заобиколен от шумни хора и още по-шумна музика, както и да похарчи хиляди долари за бутилка с напитка, която може да купи за пет- десетачка от всеки магазин за алкохол, но както Кайли беше отбелязала, „Никога не подценявай лудостта на хората с пари“.
5
Рузвелт Айланд е парче земя с площ две мили, разположено в средата на Ийст Ривър. Толкова е тясно, че от въздуха прилича на парче конец за зъби, притиснато между двата зъба Манхатън и Куинс.
Тук живеят единайсет хиляди души и по-голямата част от останалите осем милиона и половина нюйоркчани или изобщо не са стъпвали на острова, или са идвали веднъж, когато са водили децата да се повозят на въздушната железница, която свързва Рузвелт Айланд с Манхатън.
Преминах по моста Ед Кох, направих обратен завой в Куинс и се отправих по втория мост, към Мейн Стрийт на Рузвелт Айланд. Пътуването ни отне двайсет и седем минути. С железницата се стига за три.
Продължихме по източния околовръстен път към не толкова развитата южна част на острова, където вече се тълпяха множество превозни средства на различни градски институции. Едно от тях беше камион с електрогенератор, собственост на нюйоркската полиция, който осветяваше огромна постройка от сив камък, която приличаше на изоставен средновековен замък, очакващ всеки момент да бъде съборен е булдозери.
- Добро утро, детективи - поздрави ни познат глас.
Беше няколко минути след полунощ, така че технически погледнато, наистина беше утро, а нямаше човек, който да следи по-стриктно за техническите подробности от нашия любим, вечно анализиращ и обзет от обсесивно-компулсивни разстройства следовател Чък Драйдън.
- Това е първото ми убийство в район 10044 - заяви той, докато се приближаваше към нас. Усмихнах се и си представих как след работа бърза към вкъщи, за да оцвети поредната незапълнена зона от картата е кварталите на Ню Йорк, в които е работил по убийства.
- Какво знаете за еротичната асфиксия? - попита той.
- Знам толкова, колкото знам и за руската рулетка — отвърна Кайли. - Това е игра, която можеш да спечелиш сто пъти, но можеш да изгубиш само веднъж. Коя е жертвата ни?