- В такъв случай ще пропусна обяда и останалите шестнайсет записа и предлагам да посетим доктор Лангфорд в кабинета му - казах аз.
- Да вървим! - отвърна Кайли с пулсиращи от адреналина вени. Вбесена жена полицай, готова да се втурне през вратата, за да залови противния престъпник мъж.
Черил, разбира се, не споделяше ентусиазма на Кайли.
- Успех - едва прошепна тя, а очите й издаваха разбитите представи, които си беше изградила до този момент.
- Съжалявам - казах аз, — знам колко много му се възхищаваше.
- Така беше, а сега... вече не - отвърна тя и въздъхна. - Отлична полицейска работа, детективи. Приберете това копеле - добави тя.
62
- Можем ли да го заковем? - попита ме Кайли, докато се носехме с бясна скорост по Седемдесет и девета улица.
Класически въпрос. В превод това значи: „Имаме ли достатъчно доказателства, за да го арестуваме?“.
- Не - отвърнах. - Видеото не доказва, че я е убил, а фактът, че алибито му в Олбъни е пълно с дупки, не означава, че по това време е бил на Рузвелт Айланд с Обри. Можем единствено да му се усмихваме, да бъдем свръх-любезни и да го попитаме дали ще бъде така добър да ни придружи до управлението, за да ни помогне с разследването.
- Свръхлюбезността не ми подхожда - отбеляза Кайли.
- Добре, тогава нека аз да говоря.
Кайли зави по Уест Енд авеню и паркира пред същия пожарен хидрант, който беше блокирала и седмица по- рано. Този път портиерът излезе на бегом от сградата още щом ни видя, и заразмахва ръце. Беше около трийсетго- дишен, висок, с едри кокалести ръце и тънки устни, които изглеждаха като нарисувани върху лицето му.
- Не можете да паркирате тук, госпожо - извика той.
- Искате ли да се обзаложим? - отвърна тя и размаха значката си.
- И какво от това - попита той. - Две ченгета, които ще ходят да обядват за колко време? Два часа? Това място ми трябва за хора, които слизат и се качват от таксита.
- Спокойно, приятел - отвърнах аз. - Ще се махнем след десет минути. Трябва да се видим с един от наемателите в сградата.
- С кого?
- Предпочитаме да не го известявате за посещението ни -отвърна Кайли.
- А аз предпочитам колата ви да не блокира входа към сградата ми. Животът е пълен с разочарования, скъпа. Кой е наемателят?
Не бях виждал този портиер преди, не беше дежурен вечерта, в която се срещнахме с Лангфорд, но познавах достатъчно хора като него. Той изпитваше дълбоко вкоренена омраза към ченгетата, а директният подход на Кайли с нищо не помагаше нагласата му да се промени.
- Доктор Лангфорд - казах аз.
- Имената ви? - поинтересува се той и по лицето му заигра триумфираща усмивка.
Подхванахме играта му и се идентифицирахме. Той позвъни горе.
- Няма проблем, докторе - каза портиерът след кратка размяна на реплики, след което се обърна към нас. - В момента при него има пациент. Ще ви уведомя, когато е удобно да се качите.
- А как е твоето име, задник? - поинтересува се Кайли.
- Еди. С „и“ накрая, в случай че ще ме добавяте в списъка си за разпращане на коледни картички. А сега можете да поразпуснете навън. Правилата в сградата не допускат размотаване във фоайето.
Десет минути по-късно, докато стане време да ни повика обратно вътре, Кайли вече вреше в тиха ярост.
- Ще му го върна на този смотан задник - заяви тя, докато се возехме нагоре в асансьора.
- Успокой се - казах аз. - Помни какво се разбрахме, аз ще говоря.
Натиснах звънеца и доктор Лангфорд отвори леко вратата.
- Извинете, че отново ви притесняваме, докторе - започнах аз, - но ще забързаме значително разследването си, ако дойдете с нас до управлението, за да ни помогнете по още няколко въпроса.
- Може ли да стане по друго време? - попита той. - В момента съм с пациент.
- Можем да почакаме долу - отвърнах. - По кое време ще е удобно за вас?
- Графикът ми е препълнен. Освен това имам планирано пътуване за уикенда. Какво ще кажете за следващия вторник?
- А какво ще кажете да е сега? - попита Кайли и ме изблъска с рамо, заставайки пред мен. - Ако не се вписва в графика ви, какво ще кажете да е след пет минути?
- Извинете ме, детектив - започна той раздразнено, - но вече ви казах всичко, което знам за Обри Давънпорт.
- Не, не сте. Елате да се повозите с нас и ще ви го докажа.
Портиерът беше изнервил Кайли до краен предел и тя излизваше гнева си върху Лангфорд. Опитах се да върна ситуацията под контрол.
-Доктор Лангфорд, съжалявам, ако звучим прекалено агресивно - казах аз. - Просто се появиха някои нови доказателства и бихме искали да ни помогнете с изясняването им. Сигурен ли сте, че не можете да ни отделите двайсет минути?