Да я застреляме би имало ужасни последици. Хората щяха да се разпищят за полицейската бруталност и да спорят, че човек под хипноза не би направил нещо, противоречащо на собствените му етични възгледи. Нямах никаква представа какви са моралните възгледи на Карън и дали е способна хладнокръвно да застреля един изнасилван и жестоката си майка. Не ме и интересуваше.
В главата ми се въртеше един-единствен въпрос: Можем ли да я убием, преди тя да убие нас?
Погледът ми срещна този на Кайли и бавно се отклони към килима, разстлан на около метър вляво от Карън. Прецених на око разстоянието и погледнах към приблизително същото място вдясно от нея. Посланието беше просто - Кайли трябваше да се спусне наляво, а аз надясно, превъртаме се, вадим оръжията и стреляме.
По всяка вероятност Карън нямаше никакъв опит с оръжия, което означаваше, че дори и да натисне спусъка, тя би постъпила както повечето аматьори - първият изстрел щеше да бъде високо, докато мие щяхме да сме ниско до земята. Тя нямаше да има време да стреля втори път.
Кайли кимна. Беше разбрала плана ми.
Наклоних се надясно и прехвърлих тежестта на тялото си на левия крак, след което вдигнах три пръста пред лицето си и започнах да отброявам, потупвайки с тях по бузата си. Едно... две...
- Карън, толкова много се гордея с теб - каза Кайли.
Рязко обърнах глава към нея, но тя не ме погледна. Погледът й беше фокусиран изцяло върху жената.
- Какво? - измяука тихо Карън.
- Гордея се. Гордея се с теб - повтори Кайли.
- Защо?
- Защото се противопоставяш на това - отвърна Кайли. - През всички тези години аз стоях отстрани и не правех нищо. Съжалявам, Карън. Исках да ти помогна...
- Така ли?
- Разбира се, че исках, аз съм твоя майка - продължи Кайли и направи крачка напред към Карън. - Но сега ти сама правиш за себе си това, което аз не можах да направя. Сега ти си силна, Карън. Вече никой не може да те нарани.
Кайли направи още една крачка напред.
- Толкова много съжалявам - продължи тя, - ти си моя дъщеря - добави Кайли и отново пристъпи напред, - искам само най-доброто за теб - довърши тя с последната крачка.
Това беше истинска лудост. Двете жени стояха на по-малко от метър една от друга.
- Обичам те - каза Кайли и разпери ръце, умолявайки дъщеря си за прошка.
- О, мамо - изхленчи Карън, по бузите й се търкаляха сълзи. Тя се изправи, протегна ръце, за да получи прегръдка, вероятно закъсняла с цели десетилетия. Без колебание Кайли се преобрази от любяща майка в смъртоносен ко-мандос, хвана рязко китката на Карън и я изви.
Чу се чупене на кости. Карън изпищя. Пистолетът гръмна. Стъклото се разби. Слонът се сгромоляса. Куршумът беше уцелил Дъмбо точно между добродушните сини очи -идеалната метафора за тъжното съществуване на Карън.
- Съжалявам, малката - каза Кайли и обви две ръце около жената, помагайки й да се отпусне на пода. - Трябваше или да направя това, или да ти пръсна мозъка. На мама й се наложи да избира.
Взех пистолета, който беше паднал от безчувствените пръсти на Карън, и се обадих за подкрепление и екип па-рамедици.
- Имаме бяла жена, около трийсет и пет годишна, със счупена китка. Нуждае се от лекар и от психиатър, който да я изведе от хипнотично състояние.
Това не е обаждане, което диспечерите на спешната телефонна линия получават всеки ден.
- В какво състояние казахте, че се намира тя, детектив?
- Хипноза. Подобно е на медикаментозно предизвикан транс. Обадете се на доктор Черил Робинсън в Деветнайсети участък, може би тя ще може да помогне. С партньорката ми напускаме местопрестъплението, за да преследваме заподозрян в убийство. Доктор Морис Лангфорд, бял мъж, в средата на четиридесетте, червеникава коса.
Приклекнах на пода. Кайли беше пъхнала възглавница под главата на Карън и се канеше да закопчае с белезници глезена на ошашавената жена за крака на масичката за кафе.
- Божичко, ти си най-добрата майка на всички времена -отбелязах аз.
- Съжалявам, че не можех да я застрелям, Лукас. Писането след това щеше да е ужасно много.
Тя посегна и взе оръжието на доктор Лангфорд от ръката ми.
- Сега да намерим доктор Странна любов и да му върнем пистолета - каза тя, докато двамата тичахме към вратата.
- Може би е по-добре аз да го взема - казах аз.
- Благодаря, но предпочитам да е у мен - отвърна тя и пъхна пистолета в колана на панталона си. - Има голяма вероятност да трябва да го използвам срещу Еди-пи- ше-се-с-„и“.