- Чакай! Можеш ли да му се обадиш?
- Разбира се, че мога. Тъкмо бях започнала да ви диктувам името и телефонния му номер, но вие не проявихте интерес...
- Промяна в плана - казах аз. - Вече се интересувам. Но ако му се обади ченге, той или ще изпадне в паника, или няма да ми повярва. Този човек познава ли те?
- Аз съм червенокосата секси певица от комисията, скъпи, всички шофьори ме познават.
- Кажи му да спре таксито там, където се намира, да извади ключа от стартера и да бяга възможно най-далеч от пътника си. Кажи му, че животът му зависи от това.
- Неговият живот и моята работа - добави Натали. -Изчакайте момент.
Кайли мина на червено на „Сентръл Парк Уест“ и зави в насрещното. Цялото протежение на пътя през парка е с дължина малко повече от осемстотин метра. На не повече от двеста метра след началото му движението започна да се оттегля и в един миг замря съвсем. Блокадата беше на мястото си. Никакви коли не влизаха и не излизаха от мястото.
- Зак, шофьорът е извън колата и тича във вашата посока - каза Натали. - Човекът си купува всичките ни албуми, така че не стреляйте по него.
С Кайли изскочихме от колата. Тичахме по пътя с подскачащи на верижки около вратовете ни значки и извадени оръжия, крещейки: „Полиция! Останете в колите си. Залегнете и не мърдайте!“. Виждах покрива на компактното жълто такси да се показва на около трийсет метра пред редица други коли.
Някакъв човек тичаше към нас. Беше шофьорът.
- Той има пушкало - каза човекът със силен руски акцент.
- Накъде отиде? - попитах аз.
- Не, не, никъде не отиде. Той има пушкало - повтори човекът и посочи с един пръст към мен - Бам! Мъртъв си.
- Има пистолет ли?
-Да. Малък. Пищов.
- Сигурен ли си? - попита Кайли.
- Дали съм сигурен? Онзи насочи пушкало към мен. Каза да кажа на ченгетата, че има пушкало - повтори шофьорът на таксито и вдигна високо ръце. - Не ми ли вярвате? Идете и вижте сами.
65
- Уважаваният психотерапевт имал не едно, а две пуш -кала! - отбеляза Кайли, докато тичахме към таксито. - Този доктор Лангфорд има много повече скрити козове, отколкото можеш да очакваш от представянето му в Уики-педия.
Наближавахме бързо - сто метра, петдесет, двайсет, и тогава...
- Не се приближавайте повече, детективи - чу се гласът на Лангфорд. Той все още седеше отзад в таксито, клекнал ниско на пода между седалките. Темето на рижата му глава се виждаше ясно през прозореца.
- Нямате повече възможности, докторе - каза Кайли. — Вече няма къде да отидете.
- Винаги има възможности, детектив. Понякога всичко се свежда до избор на по-малкото зло.
- Най-добрият избор в момента е да излезете от таксито с вдигнати ръце - настоя тя.
- Не мисля. Не и на моята възраст. В никакъв случай не и в щата Ню Йорк - отвърна той.
- Не схващам.
- Не ме правете на глупак, детектив. Много добре знаете за какво говоря. Аз съм на четиридесет и седем, здрав съм и в Ню Йорк няма смъртно наказание. Умирането е лесно -всички ще умрем. Но гниенето в държавен затвор, докато стана на седемдесет, осемдесет или деветдесет? За мен това не е опция.
- Мамка му! - прошепна Кайли. - Този предпочита да умре, вместо да отиде в затвора. Знаеш ли какво значи това?
Знаех. Казват му „самоубийство с употребата на ченге“ -изпитан във времето метод за избягване на дългосрочни присъди. Излизаш и стреляш, така че ченгетата са принудени да отвърнат на огъня и да те застрелят.
- Накарай го да продължи да говори - каза тя, след което, прикривайки се зад редицата паркирани коли, се отправи към пътната блокада в източна посока.
- Доктор Лангфорд - извиках аз, опитвайки се да звуча възможно най-дружелюбно, - Обри ви е изнудвала. Това не оправдава убийството й, но означава, че вие също сте били жертва. Един добър адвокат би могъл да се споразумее с областния прокурор за по-лека присъда.
- Имам изненада за теб, Джордан! - изкрещя в отговор Лангфорд. - Обри не ме е изнудвала. Преди няколко седмици прекарах нощта с нея в апартамента й и тогава тя допусна грешката да остави лаптопа си включен и без парола. Намерих видеозаписите. Нейното въведение към тях казваше всичко. Гледали сте го, нали?
- Да, сър. Тя е правела резервни копия на всичко.
- В такъв случай знаете, че не е изнудвала никого. Тя просто е правела документален филм, който би могъл да унищожи живота на много мъже, а аз щях да бъда най-засегнат от всички.
- Грешите - отвърнах, - сексуалните отношения с пациент не биха навредили на кариерата ви.
- Може би не, ако Обри беше единствена, но има и други. Десетки други. До момента те си мълчаха, но излизането на този филм щеше да отприщи ада. Трябваше да я убия, планът беше хитър. Поканих я на вечеря в ресторант, който по една случайност се намира близо до апартамента на Янек Хофман. Отидох да я взема, казах й, че съм променил намеренията си, и отидохме заедно до Рузвелт Айланд с моята кола. Трябваше да видите израза на лицето й, когато осъзна, че нямам намерение да отпусна стегнатия възел.