Мобилният ми телефон звънна. Беше Кайли. Вдигнах.
- Не мисля, че мога да го накарам да говори още много дълго - казах аз.
- Кажи му да излезе. Накарай го да излезе - отвърна Кайли.
- Работил съм по много убийства, доктор Лангфорд -обърнах се отново към него. - И ще се изненадате колко лесно се разрешават повечето от тях. Този случай е гениален. Ако Обри не беше направила резервни копия на видеозаписите, никога нямаше да ви хванем, но няма как да сте знаели, че има бакъп на цялата си информация. Може и да се озовете в затвора, но аз знам какви са медиите - всички ще искат да говорят с вас. 60 минути, Ню Йорк Таймс, списание Таим...
Вратата на таксито се отвори и доктор Лангфорд излезе с пистолет в ръка.
- Това в академията ли го научи, Джордан? Ако водиш преговори със самовлюбен човек, накарай го да се предаде, като го убедиш, че ще се превърне в любимец на медиите? В затворник рок звезда? Казах ти вече, гниенето в затвора не е опция.
Той насочи оръжието към мен и започна да се приближава.
- Ти или аз, детектив. И повярвай ми, аз няма да се колебая, ще стрелям.
- Не ме карай да го правя - отвърнах аз и вдигнах оръжието си.
- Един от нас ще дръпне спусъка. Изборът е твой - отвърна той и продължи да се приближава.
В този момент Кайли излезе иззад далечния край на жълтия нисан. Зае поза за стрелба като по учебник - с крака, разтворени на ширината на раменете, кракът от страната на ръката с оръжието леко по-назад от крака, носещ основната тежест на тялото, препънати рамене, ръце изпънати право напред, на нивото на главата.
И стреля.
Две стрелички с кабели излетяха от дулото на елек-трошоковия пистолет и едната се заби в гърба на Ланг- форд, а другата - в дясното му бедро. Пистолетът падна от ръката му, тялото му се сгърчи и се преви напред, а той изкрещя пронизително в агония, докато Кайли освобождаваше електрическо напрежение от петдесет хиляди волта в тялото му.
Двама униформени полицаи изскочиха иззад таксито. Пет секунди по-късно Кайли прекъсна електрическия заряд и ченгетата вдигнаха Лангфорд на крака.
Тя се приближи към него и зае бойна поза:
- Морис Лангфорд, арестуван сте за убийството на Обри Давънпорт. Имате право да мълчите.
Щом приключи с изброяването на правата му, един от полицаите, които го държаха, попита:
- Искате ли честта да му сложите белезниците да е ваша, детектив?
Кайли се плесна с длан по колана и се усмихна.
- Опасявам се, че някой от вас ще трябва да го направи, офицер. С партньора ми сме останали без белезници. Денят беше доста натоварен.
66
В четири и половина кмет Мюриъл Сайкс направи това, което правеше най-добре - появи се в полицейското управление без предупреждение.
Е, почти без предупреждение, защото, докато успее да стигне до третия етаж, вече бях получил телефонно обаждане от Боб Макграт, моите очи и уши на дежурния пост.
- Дамата ти за бала е тук, детектив - каза той.
- Благодаря, как изглежда?
- Очарователна, както винаги.
- Питам сериозно, сержант. Ядосана ли е? Щастлива? Как?
- Никога не съм я виждал щастлива, а ако питаш дали ти носи кутия понички като награда за ареста в Сентръл Парк, отговорът е „не“. Просто профуча покрай мен и тръгна право нагоре по стълбите, устремена като само- насочваща се ракета.
- Благодаря, сержант, длъжник съм ти.
- Всички тук са ми длъжници, Джордан - отвърна Макграт, - ти и откачената ти партньорка най-много.
- По дяволите! - промърморих аз и затворих телефона.
- Какво има? - попита Кайли.
- Кметът идва насам.
- По дяволите! - повтори Кайли. - Похвалите обикновено пристигат по имейла. Личните появи никога не са добър знак.
Нямаше време за по-нататъшно обсъждане. Вратата откъм стълбището се отвори и токчетата на кмет Сайкс затракаха по пода чак докато стигна до бюрото ми.
- Поздравления за разрешаването на случая Давънпорт - каза тя. - Това се казва хоумрън.
Само четири думи, но погледът й не отговаряше на казаното. Ако бяхме отбелязали хоумрън, защо публиката не ликуваше?
- Благодаря, госпожо - отвърнах аз, - но какво не е наред?
- Нищо не е наред, по дяволите - отвърна тя. - Морис Лангфорд е психиатър на известните - ходи в телевизионни предавания, появява се в новинарски програми и списания... дори хората, които никога не са виждали психиатър на живо, могат да го разпознаят. А сега ще бъде в центъра на дело за убийство, в което основното доказателство е колекция от филмови записи, които ще придадат ново значение на фразата „Най-способните граждани на Ню Йорк“.