- Госпожо кмет - обади се Кайли, - знаем със сигурност, че областният прокурор ще направи всичко възможно да предотврати излизането на тези записи на бял свят.
- О, сигурна съм, че Мик Уилсън може да убеди някой съдия да се разпореди, че са недопустими в съда - отвърна Сайкс. - Но щом пресата разбере за съществуването им, няма да има сила, която да ги спре да се докопат до тях или в много краен случай, поне да научат имената на всеки от мъжете, заснети със смъкнати гащи. За всеки разследващ журналист тези записи са като гаранция за „Пулицър“.
Има едно нещо, което съм научил от работата си, и това е никога да не противореча на човек с по-висш ранг, който в момента изпуска парата. И двамата с Кайли не казахме нищо.
- Докъде стигнахте с намирането на откачения бомбаджия Сегура? - попита кметът.
- Трийсет и пет хиляди полицаи са ангажирани да го търсят - отвърна Кайли.
- А аз имам осем милиона и половина души, които се оглеждат през рамо и се чудят дали някой няма да закопчае куфарче с експлозиви за китката им - отговори кметът. -Намерете го, и то бързо!
Тя се обърна и понечи да си тръгне, но се спря и се върна.
- И още нещо - добави Сайкс.
Глупости, нямаше още нещо. Това беше единственото важно нещо. Кметът на град като Ню Йорк не се разкарва до Източна шейсет и седма улица само за да поздрави две ченгета, че са приключили случай, и да им натрие сол на главите, че не приключват друг. Беше дошла, защото й трябваше нещо, но вместо да дойде и директно да заяви: „Тук съм, защото ми трябва услуга“, тя беше решила да го представи като неангажираща среща с разговор след разрешаване на случай.
- Кога за последно някой от вас двамата говори с Принстън Уелс? - попита тя.
- Аз му се обадих от Тайланд, за да го осведомя за Сегура - отвърна Кайли. - Мисля, че беше в неделя през нощта нюйоркско време, което ще рече, че е било преди около три дни.
- Опитвам се да се свържа с него, но изглежда, е не-откриваем.
- Като се има предвид случилото се с партньорите му, подобна реакция е оправдана - отвърна Кайли.
- Помните онази скромна официална вечеря в хотел „Пиер“, нали? - продължи кметът. - Много влиятелни хора дариха значителни суми за изграждането на постоянни жилища за бездомните. Проектът „Тремонт Гардънс“ е важен както за дарителите, така и за администрацията. По график след две седмици трябва да започнем, а не мога да се свържа с човека, който трябваше да реализира всичко. Някой трябва да каже на Принстън Уелс, че фактът, че подиумът е избухнал, не означава, че целият проект трябва да пропадне с него.
- Искате ли ние да се свържем с него от ваше име? -попита Кайли.
- Отлична идея, детектив. Само гледайте да не звучи така, сякаш съм накарала нюйоркската полиция да се занимава с политически задачи от мое име. Той се е сврял някъде, намерете го и идете на лично посещение. Уверете го, че сте близо до залавянето на Сегура, предложете му полицейска закрила, кажете му, че трябва да се върне към обичайната си работа, защото противното би означавало, че терористът печели. Не ме интересува какво ще му кажете, само гледайте да го накарате да ми се обади.
Този път тя наистина се обърна и си тръгна. Беше получила това, заради което бе дошла, и дори бе успяла да извърти нещата така, сякаш идеята за помощта е на Кайли.
- Явно ще ходим на гости на Уелс. Готова ли си? - попитах аз.
- Само минутка да си редактирам автобиографията. Ще добавя и длъжност „личен лакей на кмета“ - отвърна Кайли.
67
Хералдо Сегура се усмихна, когато видя Карлота да излиза през предната врата на имението на Принстън Уелс на „Сентръл Парк Уест“. Не се наложи да поглежда часовника си, за да знае колко е часът - беше точно 16:30, нито минута по-рано или по-късно. Точността на Карлота беше пословична.
Връзката с ключове беше в ръката й. Тя заключи предната врата, превъртайки ключа два пъти, пусна ключовете в чантата си и я затвори.
Хералдо вдигна бинокъла към очите си. Карлота беше остаряла красиво. Сега беше в средата на шейсетте. Лицето й бе кръгло и по-пухкаво, но тъмните й очи бяха все така будни и нащрек, както винаги. Тя повдигна капачето на алармената система и внимателно набра кода.
Той фокусира поглед върху пръстите й - осем, едно, едно, седем, пет. Грасиас, Карлота.