- Изглежда, го приемаш доста спокойно - отбеляза Сегура.
- Хералдо, не е като да не съм те очаквал и въпреки това съм доста изненадан, че си успял да се промъкнеш тук.
- Хубаво е да познаваш историята на едно място. Ще оставя това за Карлота - отвърна той и пусна връзката с ключовете й на бюрото. - Кажи ми нещо. Щом си знаел, че ще дойда, защо не напусна страната? Имаш собствен самолет, имаш пари, можеше да отидеш навсякъде.
- Не исках да ходя никъде - отвърна Уелс и си наля още от трийсетгодишното малцово уиски „Балвени“. - Ню Йорк е моят дом, работата ми е тук, благотворителната ми дейност е тук, целият ми живот е тук. Реших да остана да чакам да се появиш и да се опитам да правя това, в което съм най-добър.
- И какво е то?
- Водене на преговори.
- Искаш да кажеш, че ще се молиш за милост като Нейтън ли? - изсмя се Сегура.
- Прояви малко уважение, моля те. Аз не се моля за милост, просто се опитвам да увелича стойността на живота си.
- Също като едно време, Принстън. Изобщо нямам представа за какво говориш.
- Точно в момента не струвам нищо за теб. Ще ме убиеш и ще съм мъртъв - край на историята. Но какво би станало, ако ти кажа, че ще ти дам сто долара, за да не ме убиваш? Сега вече струвам нещо. Сега, ако ме убиеш, това ще ти струва сто долара.
-И ще си струва всеки цент - изсмя се Сегура. - Я ми налей малко от този скоч, става ли?
Уелс взе чиста кристална чаша от бара, наля в нея три пръста и я подаде на Сегура.
- Да ме напиеш ли се опитваш, приятелю?
- Не мисля, че това би ми помогнало в случая. Е, докъде бяхме стигнали?
- Тъкмо щеше да ми струва стотачка, за да те затрия, и аз бях готов да я платя с радост.
- А какво би било, ако кажа един милион долара? Вероятно пак ще ме убиеш, но ще излезеш от тази стая с мисълта, че отмъщението ти е струвало един милион долара. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?
- Много си добър с високите залози, нали? Опитваш да предложиш сума, която ще ме накара да си помисля: Не мога да убия това копеле. Това ще ми струва цяло състояние.
- Точно това е планът - отвърна Уелс. - Джентълменска игра, много цивилизована. Всичко, което трябва да направя, е да придам на живота си такава стойност, че да осъзнаеш, че не можеш да си позволиш да ме убиеш.
- Ти отне двайсет години от живота ми - отвърна Сегура. - Мислиш ли, че бих могъл да сложа етикет с цена на това?
- Мисля, че вече си го направил, Хералдо. Именно затова си тук. Дел, Арни и Нейтън вече платиха за това, което ти причинихме. Ако убиеш и мен, ще си довършиш отмъщението. Но къде ще е справедливостта? Не трябва ли някой от нас да компенсира двайсетте години болки и страдания, които си преживял? Не трябва ли някой от нас да плати за четиридесетте или петдесетте години, които ти остават? Аз съм единственият, който разполага с подобни средства. Затова все още съм жив, а ти си тук и пиеш трийсетгодишното ми малцово уиски.
- Прав си - ухили се Сегура. - Отначало исках да затрия и четирима ви едновременно с един откос на АК-47, но колкото по-близо беше свободата ми, толкова по-добре осъзнавах, че четирима мъртви бивши приятели ще ми донесат радост за един кратък миг, но трима мъртви и адски много пари могат да ме направят щастлив завинаги.
- Алилуя - изрече Уелс и гаврътна наведнъж половината от питието си. - Значи само ми кажи числото, което се върти в ума ти, и двамата можем да получим втори шанс за живот.
- Пет милиона долара.
- Готово - побърза да отвърне Уелс.
- На година - добави Сегура. - Пет милиона долара за всяка година, която прекарах с пранги на краката в онази пълна с плъхове клоака, в отвратителната жега, докато дишах отвратителната смрад на общите клозети, докато ти си ставал все по-дебел и по-богат, без дори да си помръднеш пръста, за да ме измъкнеш от ада, в който ме захвърли.
- Сто милиона долара - каза Уелс и думите му прозвучаха отчасти като заключение, отчасти като въпрос.
- Приемаш или отказваш?
- Изглежда, че и ти имаш вкус към високите залози -отбеляза Уелс. - Ще приема.
- Можеш да преведеш сумата в офшорната ми сметка. Ще ти дам номера.
Уелс седна на компютъра си и започна да пише.
- Един въпрос - каза той, - как да съм сигурен, че няма да изчакаш да ти преведа парите, след което да ме убиеш?
- Отне ми младостта и най-хубавите години, но честта ми все още е непокътната. Ако приема кървавите ти пари, няма да те убия. Кълна се в гробовете на родителите си. Нито сега, нито в бъдеще. А щом веднъж изляза през тази врата, никога повече няма да ме видиш или да чуеш за мен.
Уелс кимна и продължи да пише на клавиатурата. Се- гура отиде до бара и тъкмо щеше да си налее второ питие, когато на входната врата се позвъни.