Видеокамерата над входа показа образите на посетителите на екрана на компютъра пред Уелс.
- Това са онези проклети детективи - каза той. - Какво да направя?
Сегура свали пистолета от колана си.
- Съблечи се. Сваляй всичко - нареди той.
69
Кайли губеше търпение и позвъни на звънеца на Уелс повторно.
- Кой е? - отговори той по интеркома.
- Детективи Макдоналд и Джордан, нюйоркска полиция - отговори тя. - Трябва да поговорим, няма да отнеме дълго.
- Моментът никак не е удобен - отвърна Уелс. - Зает съм с нещо, може ли да се върнете утре?
- Никак не е удобно и че из града да обикаля масов убиец, господин Уелс - каза Кайли. - И тъй като вие сте начело в списъка му, може би ще можете да зарежете това, което правите, и да отделите няколко минути за хората, които се опитват да стигнат до него, преди той да е стигнал до вас.
- Точно в целта, детектив. Сега слизам - каза той.
Кайли отстъпи встрани от интеркома и размаха ядосано ръце.
- И тук същите глупости като при Лангфорд. Никой не иска да говори с ченгетата — отбеляза тя.
- Лангфорд не искаше да говори, защото е извършил убийство - отбелязах аз.
- А какво е извинението на Уелс? Мислиш ли, че знае, че ние с теб сме пратеници на кмета, а той просто не е в настроение да говори за строене на къщи за бездомните? Или мислиш, че напълно изключва опасността Сегура да е наоколо и смята, че ако накара нас да си тръгнем, то и проблемът ще се изпари автоматично?
- Има и трета възможност - казах аз.
- Каква е тя?
- Ами може наистина да е зает с нещо и моментът да е много неподходящ.
Предната врата се отвори и Принстън Уелс застана пред нас с мокра коса, бос и само с една хавлиена кърпа около кръста. Вонеше на алкохол.
- Извинете, че ви накарах да чакате - каза той. - С Кенда си взимахме гореща вана.
- Извиняваме се, ако сме ви хванали в неподходящ момент - казах аз.
- Неподходящ момент? По дяволите, хванахте ме в страхотен момент. А ако вие двамата искате да се присъедините към нас с Кенда във ваната, може да стане направо фантастичен момент.
- Господин Уелс, знам, че преди ни отпратихте - започнах аз,- но в светлината на случилото се с Нейтън Хърш нюйоркската полиция е готова да ви предложи полицейска закрила. Искате ли я?
- Разбира се, може да ме закриляте от блондинката във ваната. Неустоима е! Кълна се в бога, тази жена някой ден ще ме умори.
- Господине, пиян ли сте? - попита Кайли.
- Непрекъснато, детектив. Това е механизмът ми за оцеляване. Доколкото знам, не е забранено от закона, така че, ако няма друго...
- Има и още нещо. Кметът би искала да й се обадите.
- Кажете на Мюриел, че е в списъка ми с чакащи обаждания - отвърна той. - Не, не, почакайте. Кажете й истината. Кажете, че Принстън Уелс е в опасност, но е заключен на сигурно място в имението на прабаба си, което е като самотна крепост, само че по-красиво декорирано. Освен това й кажете, че „Тремонт Гардънс“ ще продължи по график. Това е наследството на Дел Феърфакс и проклет да съм, ако оставя проектът да умре с него. В момента съм малко замаян, но обещавам, че утре сутрин ще съм трезвен и ще започна да пиша чекове, да звъня по телефона и изобщо да правя всичко по силите си. Кълна се.
- Кмет Сайкс ще се зарадва да го чуе - казах аз.
- Значи всичко е наред - отвърна той.
- Да, господине.
- Благодаря, че се отбихте - заяви той и затръшна вратата.
- Не разбирам - обърнах се аз към Кайли, докато се връщахме обратно в колата.
- Какво не разбираш, Зак? Че богатите са задници? Че Принстън Уелс предпочита да се напие и да го чукат, вместо да излезе извън имението си?
- Не, не е това. Просто той така и не попита докъде сме стигнали с разследването. Нейтън Хърш непрекъснато питаше: „Намерихте ли Сегура? Арестувахте ли Лагранд“, а за човек, който е следващата жертва в списъка на убиец, Принстън Уелс изглежда забележително незаинтересован от издирването на Хералдо Сегура.
- Което само подкрепя теорията ми, че богаташите са задници.
- Е, дадох достатъчно от живота си за града днес - от-белязах аз и погледнах ръчния си часовник. - Смятам да приключвам и да се прибера у дома.
- Какво ще правиш тази вечер? - попита Кайли.
- Вероятно ще вечерям с Черил и ще гледам филм по „Нетфликс“.
Не лъжех. Просто пропуснах да спомена частта, в която планувах да устроя капан на гаджето й, докато ми помага да извърша обир по време на игра на покер с високи залози.
70
Да се опиташ да скриеш истината от приятелката си, е рисковано занимание. Особено когато въпросната приятелка е психолог, ченге и темпераментна латино дива, Рискът става неимоверно висок, а опазването на тайна е направо невъзможно.