- Бяла трийсет и осем годишна жена. Шофьорската книжка в чантата й я идентифицира като Обри Давънпорт.
Това обясняваше защо случаят е разпределен на отдел „Специални клиенти“. Давънпорт правеше документални филми със социална насоченост - за въздействието на нефтените разливи, за причиняването на смърт поради неправилно медицинско лечение, за насилието е оръжия в Америка - все от типа поляризирани журналистически материали, които карат едни да пишат гневни писма до своите конгресмени, а други - да изпращат съобщения, изпълнени е омраза към самия журналист.
Проправихме си път през неравния терен до мястото, където тя лежеше с лице надолу върху одеяло. Беше гола, е изключение на чифт гащички около глезените й. По гърба и имаше следи от бич и беше овързана с няколко метра син плат, единият край на който беше привързан на възел към врата й, а другият пристягаше глезените й. Виждал бях стотици мъртви тела, но гротескната гледка на това ми подейства на нервите.
- Изнасилена ли е била? - попита Кайли.
- Няма доказателства за проникване - отвърна Драй- дън. - Няма и следи от борба. Съдействала е на човека, който я е завързал. Била е колкото жертва, толкова и доброволец.
- Искаш да кажеш, че сама е поискала това? С камшиците и всичко останало? - отбелязах аз.
- Имаш още много да учиш за отклоненията в сексуалното поведение, новако - отвърна Драйдън и поклати глава.
- Всичко, което знам, е само това, което съм чувал от мисионерите. Осветли ме, сенсей - пошегувах се аз.
Той се усмихна леко, което за Чък Драйдън си беше еквивалентът на бурни овации.
- Автоеротичната асфиксия в по-голямата си част е изцяло мъжки спорт. И често с него се занимават хора, за които никога не бихте предположили подобно нещо - мъже със семейства, уважавани стълбове на обществото, които обичат да си играят със смъртта, като я залъгват. Завързват въжета около врата и около гениталиите си, пристягат другия край за тръбата на парното или за дръжката на вратата, след което мастурбират, снижавайки бавно телата си, за да прекратят достъпа на кислород до мозъка си, след което изпитват най-добрия оргазъм, до който са достигали някога... въпреки че понякога може да се окаже и последният им. Повечето документирани смъртни случаи са на хора, които са го правили сами, но тази жена не е искала да рискува. Имала си е помощник, най-вероятно мъж. Ролята му е била да я завърже и да й помогне, ако нещо се обърка. Най-голямата й грешка е била това, че му се е доверила. Вижте този възел. -Драйдън посочи примката в средата на копринения колан. -Трябвало е да бъде възел, който лесно се развързва, безопасно пристягане, което е можела да отпусне по всяко време, за да се освободи. Той обаче го е завързал така, че да се пристяга, вместо да се отпуска.
- Един добър адвокат би отбелязал, че това може да е инцидент - заяви Кайли, - все пак не всеки е специалист по автоеротичните възли. -
- Точно това би искал да си помислим и убиецът - отвърна Драйдън. - Вижте тези следи от охлузване по шията й. Ако тя е имала контрол върху прихода си на кислород, те щяха да са насочени надолу към краката й. Тези са в точно противоположната посока и са доста дълбоки, което за мен означава, че той е бил застанал над нея и е дърпал силно. Ще ми се да видя как адвокат би измислил аргумент срещу това.
- А драскотините по гърлото й? - попитах аз.
- Сама си ги е причинила. Осъзнала е какво прави убиецът, но е било твърде късно. Не е имала достатъчно сили, за да се бори, и в крайна сметка Обри Давънпорт не е умряла заради объркал се извратен секс, а е била убита.
- Благодаря, Чък - отвърнах. - Нямам търпение да изречеш същите тези думи в съдебна зала пред съдебните заседатели. Кой е открил тялото?
- Две четиринайсетгодишни момчета е две опаковки бира, които имали намерение да си прекарат добре през вечерта, но тя се оказала още по-запомняща се, отколкото се надявали. Обадили се на 911 в 21:36 ч., а смъртта е настъпила някъде в осемчасовия прозорец преди това.
- Какво друго имаше в чантата й освен документ за самоличност?
- Пари в брой, кредитни карти, мобилен телефон, талон от паркинг в Бруклин с отпечатан час 16:52 ч. и Зиг Зауер Р238, с който, за съжаление, не е успяла да стреля.
- Отпечатъци?
- Мястото е прекалено неравно, за да извлека използваеми отпечатъци от пръсти, но разполагам е три много ясни отпечатъка от стъпки.
-Успя ли да видиш вида подметка? Номер на обувките?
- Не са от крака, които носят обувки - усмихна се Драйдън, който открито се наслаждаваше да ни води напред малко по малко, особено в случаите, когато самият той вече беше направил голямото си откритие. Освети с фенерчето си три отличаващи се малки кръгли отпечатъка в прахоляка, разположени на няколко метра от тялото.