Затова реших да предприема съвсем различен от досегашния подход. Още щом пристигнах в апартамента на Черил, й разказах всичко. Тя може би нямаше да го одобри, но поне нямаше да ми се разсърди, че съм скрил информацията от нея. Започнах от разговора ни на вечеря с Кю.
- Кю посочи тези двама души, Джесъп и Джуъл, и ти моментално му повярва? - спря ме тя почти веднага. - Та той няма никакви доказателства.
- Черил, това не е съдебен процес. Кю е професионалист във всяко едно отношение. Точните му думи бяха, цитирам: „Тези братлета харчат така, сякаш султанът на Бруней е умрял и им е оставил цялото си състояние в наследство“. Край на цитата.
- Това е доста съмнителна логика.
- Това е точната логика - отвърнах аз. Запознах я с подробностите около тайната си среща с двамата хип-хоп промоутъри в бар „Гърмящата змия“. Тя не каза и дума, докато не назовах името на своето алтер его.
- Летящия Джони? - избухна в смях тя.
- Летящия Джони Вурстер. Смешното е как съм се сдобил с това име - уточних аз и й разказах, че са ме изхвърлили през терасата от седмия етаж и съм се разминал без драскотина.
- И тези двамата наистина се вързаха на това? - поклати невярващо глава Черил.
- Какво му има, че да не се вържат? То е като Безносия Фреди или Бика Сами - просто прякор, който си има предистория.
- И ти повярваха, че ги наемаш да оберат покер играчи в частен дом и да се измъкнат с един милион долара?
- С милион и двеста - поправих я аз. - Осем играчи с по сто и петдесет хилядарки за входен залог.
- И сега какво? - попита тя.
- До този момент са имали двайсет и четири часа да помислят за удара. Решили са, че е фасулска работа, и вече си представят как ще похарчат изкараните пари. Затова аз съм на път да хвърля големия коз в сделката. Искаш ли да гледаш?
- Естествено, че искам - отвърна тя и доля още малко бяло вино в чашата си, седна на дивана и се настани удобно, свила крака под себе си. - Стига да си напълно наясно, че възхищението ми в случая не следва да бъде погрешно тълкувано като одобрение на действията ти.
- Разбрано - отвърнах аз, приемайки малката си победа. -Джесъп е по-недоверчив от двамата. За да проработи заложеният капан, ще трябва да го накарам да захапе примамката - добавих и извадих телефона с предплатена карта от джоба си.
Набрах номера на Джесъп и включих на високоговорител. Той вдигна на второто позвъняване.
- Тарик, Летящия е - казах аз. - Имам лоши новини. Сладката сделка, която планувахме за събота вечер... отказвам се от нея.
- Какво, по дяволите, става, човече? Да не си намерил някой, който ще го свърши за по-малко пари?
- Не, бях избрал единствено вас, хора. Просто съм го правил и преди - винаги в нов град и винаги с нови играчи. Но току-що разбрах, че един от хората в стаята в събота ще бъде някой, който вече е бил на играта, когато направих същия номер във Финикс. Той не е глупав и първото нещо, което ще си помисли, е: Какви са шансовете два идентични обира в два различни града да се случат все когато Летящия Джони е на масата до мен?
- Ще те разкрие веднага - отвърна Джесъп.
- Точно затова се отказвам.
- И къде ще е следващият ти ход?
- Мисля да е в Далас - отвърнах аз.
- Е, разстоянието не е голямо със самолет. Ние с Гар- ви ще дойдем с теб.
- Няма да стане, братле. Това не е пътуващ цирк. Аз съм самотен играч. Винаги гледам да подбирам местни таланти, където и да ходя. Вие бяхте момчетата ми в Джърси, но вече не мога да вляза там, така че сделката отпада. Изтрий телефонния ми номер, след като затворя.
- Хей, чакай за момент, Летящ Джони - каза Джесъп. -Я обмисли това, преди да се откажеш. Вече имаш организираната игра. Имаш хората на място. Ако не можеш лично ти да седнеш на масата, всичко, което ти трябва, е просто някой, който може.
- Не мислиш ли, че съм помислил за това? Имам приятел, на когото имам доверие да се включи от мое име, но в момента той е в Европа за няколко месеца и прави самотните богати вдовици по-малко самотни... и още по- малко богати.
- А какво ще кажеш, ако аз мога да ти помогна? - попита Джесъп.
- Не, ще изглежда така, сякаш си се натресъл на партито.
- Искаш да кажеш, че не се вписвам, защото съм черен?
- По дяволите, не - отвърнах аз. - Черен, бял, кафяв или жълт, всички пари са зелени и на никого не му пука за друго. Никой обаче не може да седне на онази маса, освен ако не се познава с някого от редовните играчи с високи залози. И това определено няма да си ти, Тарик.
- Ами ако ти кажа, че познавам един човек, който непрекъснато се включва в игри за шестцифрени суми? Този тип ще се впише веднага.