Черил ме погледна с широко ококорени очи и отворена от изненада уста. Рибата обикаляше около примамката.
- Имаш ли доверие на този човек? - попитах аз.
- Мамка му, да. Той беше вътрешният ни човек в онази работа в хотела и всичко мина като по вода. И той ще иска своя дял, но с толкова пари на масата, сигурен съм, че можем да измислим нещо.
- Не знам, Тарик.
- Хайде де, Летящ. Поне се срещни с него да се запознаете.
-Добре. Тази вечер в единайсет в клуб „Хаустън Хол“.
- Никога не съм го чувал - каза Тарик.
- В квартала на Хаустън Стрийт Уест е, близо до Ва- рик. Голям е, шумно е и е претъпкан, така че никога не ми се налага да се притеснявам, че ще попадна на някого, който е залагал повече от двайсетачка. Ти и Джуъл може да доведете вашия човек. Ако го харесам, ще му дам моите сто и петдесет хилядарки, след което ще действаме по плана. Ще се видим в единайсет - казах аз и затворих. - И това, доктор Робинсън, е пример как се прави - заявих доволен аз.
- Това беше просто брилянтно, Зак. Ти си роден за измамник. Какво ще стане, когато онези се появят?
- Джесъп и Джуъл са дребни риби. Райцфелд ще ги метне обратно в езерото и ще даде възможност на Си Джей да върне парите и да се измете от града. Този тип е покер играч, знае коя е най-добрата му ръка и няма да пропусне да я изиграе.
- А какво е твоето усещане за всичко това? - попита Черил.
- Доста скапано. Чувствам се добре, че ще разреша случая, но мразя да душа около личния живот на партньорката си. Надявам се единствено тя никога да не разбере.
- Няма ли да попиташ аз как се чувствам? - попита тя.
- Черил, знам как се чувстваш. Не вярваш на доводите ми и не одобряваш това, което правя. Вече ми го каза тази сутрин.
- Промених си мнението. В същността си ти все пак си ченге. Мисля, че мотивите ти може и да са малко по-благочестиви, отколкото първоначално смятах. Освен това...
- Освен това какво?
- Докато те гледах как манипулираше този тип да направи точно това, което искаше от него, леко се възбудих.
- Шегуваш се.
Тя стана от дивана, хвана ме за ръка и ме поведе към спалнята.
- Ела, Летецо, и ще ти покажа дали се шегувам, или не.
71
Клуб „Хаустън Хол“ е сборното място за алкохол и забавления на хората под трийсет години в Долен Манхатън. В предишния си живот сводестата му сграда е била закрит паркинг и все още пази високите тавани и старите си тухлени стени, които й придават особен архитектурен чар.
През уикенда опашките за вход се вият из целия квартал, но в десет часа вечерта в сряда двамата с Райцфелд успяхме да влезем безпрепятствено и обиколихме рядката тълпа от гуляйджии, които се наслаждаваха на халби крафт бира, дъвчейки традиционните мезета като пържени крилца и грил-сандвичи, заменени тук-там от по-малко популярнит е пролетни рулца „Рубен“ и пикантни такос със сашими от риба тон.
- Боже! - възкликна Райцфелд. - Тук сигурно има петстотин души и аз съм достатъчно стар да бъда баща на всеки един, до последния.
- Знам - казах аз. - Видя ли червения знак, който светна на входа, когато ти влезе? Пишеше „Внимание, дъртак!“.
- Целуни ме отзад, младок такъв! - отвърна Райцфелд. -Но все пак благодаря ти за това. Не са много полицаите, които биха протегнали ръка на едно пенсионирано ченге.
- Значи са твърде късогледи - отвърнах аз. - В крайна сметка всички един ден ще се окажем пенсионирани ченгета и рано или късно ще се нуждаем от някаква помощ отвътре. Хайде да си вземем бири, за да се впишем по- добре в обстановката.
Огромното пространство пред бара беше изпълнено с дълги редици масивни маси и пейки. Поръчах две кани светла бира и общо пет празни чаши от бара, след което намерихме място към средата на залата, откъдето имаше добра видимост към предната врата.
Планът ни беше прост. Веднага щом Джесъп и Джуъл посочеха Си Джей като човека, стоящ зад организацията на обира, щяхме да ги оставим да си вървят. След това аз щях да си тръгна и да оставя Райцфелд да поеме по-нататък.
- Ти определено няма как да си наоколо, когато поискам да върне парите - каза Райцфелд. - Едно е да ми помогнеш да проследя двама престъпници, но ако си тук, когато се опитам да върна осемстотинте хиляди, Вътрешна сигурност в полицията ще те закове за изнудване.
- Смешното е това, че Шели се интересува от връщането на парите много по-малко, отколкото ти - отбелязах аз.
- Аз имам по-голяма вина за всичко това, отколкото Шели - отвърна Райцфелд.
Взехме бирите си и за известно време не откъсвахме поглед от прииждащите и заминаващи си хора. В единайсет без пет Джесъп и Джуъл влязоха в заведението и се огледаха. Това определено не беше тяхното място. Всичко наоколо изглеждаше по-скоро като колежанско парти, отколкото като бар, и въпреки че сред тълпата се мяркаха и чернокожи физиономии, обстановката беше по-подходяща за Източен Хамптън, отколкото за Южен Бронкс.