Набрах телефонния номер на Джесъп и го гледах, до- като вдигне.
- Надясно съм - казах аз. - По стените, точно под лампите са изрисувани цифри. Аз съм в далечния край на масата точно под цифрата девет.
- Сигурен ли си, че искаш да направим това тук? - попита той.
- Това е единственото място, където бих го направил -отвърнах. - Ако не ти харесва, свободен си да се върнеш там, откъдето си дошъл.
Той затвори и го видях как започна да обсъжда разпалено нещо с Джуъл. След това двамата предпазливо се приближиха към нашата маса. Всъщност масата към момента беше само моя, тъй като Райцфелд се беше оттеглил настрана.
- Благодаря, че дойдохте - казах аз и налях бира в две от чистите чаши.
Те седнаха и Джуъл отпи сериозна глътка от бирата, но Джесъп, изглежда, не беше в настроение за пиене.
- Преброих не повече от шестима чернокожи събратя от входа дотук - каза той. - Налага ли се да се набиваме толкова на очи?
- Първо, никой от белите наоколо не ви е обърнал внимание и второ, сигурно помните, че аз бях от малцинството миналата вечер в „Гърмящата змия“. Приемете го. Е, къде е вашият вътрешен човек?
Джесъп погледна смарт часовника на ръката си.
- Има четири минути до единайсет, Летящ Джони. Мисля, че имаме достатъчно време, за да метнем една игра на дартс ей там. Можеш да ни покажеш някой летящ трик.
Шегата завари Джуъл насред поредната глътка бира и той се задави от смях.
- Приключихме с игрите и забавленията, момчета - казах аз. - Време е да бъдем сериозни. Слушайте ме внимателно и каквото и да правите, не се изправяйте и дори не си помисляйте да посегнете към оръжията си, защото има четири, повтарям - четири ченгета точно зад вас.
Нямаше четири ченгета. Имаше само един пенсиониран полицай, който работеше като охрана в „Силвъркъп Студиос“. В тяхната позиция обаче въображаемите ченгета бяха не по-малко страшни от истинските.
- Какво става, по дяволите? - попита Джесъп.
- Има и още едно ченге пред вас - добавих аз.
- Мамка му! Знаех си, че си ченге - каза Джесъп.
- Не, не си, защото, ако знаеше, нямаше да се появиш. Имам обаче една добра новина за вас. Целта ми не е да се занимавам с вас. Веднага щом Си Джей седне срещу мен и вие го посочите като човека зад обира в хотел „Марк“, вие двамата получавате бонус картата „Изнеси се оттук“ и просто си тръгвате през вратата. Без каквито и да било въпроси.
- Кой е Си Джей? - попита Джуъл.
- Не ставай глупав, Гарви - казах аз. - От вас се иска единствено да посочите вашия вътрешен човек от онази вечер и сте свободни да си вървите.
- С удоволствие, полицай - отвърна Джесъп, - но той не ни е казвал, че името му е Си Джей.
- Хубаво, моето име също не е Летящия Джони.
В този момент телефонът на Джесъп иззвъня и той ме погледна.
- Той е тук.
- Кажи му къде да ви намери, след което се изправи и му помахай. Ако го предупредиш по някакъв начин и той се измете, ще ви арестуваме.
Джесъп изпълни нареждането дословно, а аз се отместих по-близо до Райцфелд, докато мъж в черен шлифер и черна бейзболна шапка се приближи към масата и се здрависа със заговорниците си.
Само че не беше Си Джей Беринджър.
72
- Това е човекът, който планира цялата операция - каза Тарик Джесъп и посочи новодошлия. - Той задържа седемстотин хиляди, а ние получихме по петдесет хиля- дарки на човек, което не е чак толкова много, че да изисква лоялност към работодателя. Затова повтарям, той го направи. Сега можем ли да си вървим, полицай Летящ Джони?
- Не правете и крачка, докато не ви кажа - намеси се Райцфелд.
Джесъп и Джуъл го разпознаха веднага.
- Човече, съжалявам за хлороформа и за връзването, но това също беше негова идея - каза Джесъп. — Ние само му помагахме.
Райцфелд не прояви интерес към тях. Цялото му внимание беше насочено към човека с черната шапка.
- Защо го направи, Рик? - попита Райцфелд.
Рик Бътън, комикът, който допреди няколко секунди беше в списъка ни с жертви, ужилени от обира, сви рамене.
— Ех, все този стар въпрос — защо комикът е отмъкнал осемстотин хиляди долара на покер? - каза той. — Е, беше по-добре, отколкото да прекарам цяла година в гипсово корито, да се храня през сламка и да сера в торбичка, което щеше да се случи благодарение на две руски горили, които работят за руската мафия в Брайтън Бийч.
— Извинете ни отново, господа полицаи - каза Джесъп, -но ние с Гарви ставаме малко превъзбудени, когато се намираме в присъствието на толкова много щастливи бели хора. Вие казахте, че можем да си вървим. Е, държите ли все още на думата си?