- Името ми е Хералдо Сегура - каза той със защитна нотка в гласа.
- Така... значи мъченикът се е завърнал да търси отмъщение - отвърна лидерът на хаитския картел. - Аз съм Малик Лагранд. Четох за впечатляващите ти постижения. И мен ли планираше да убиеш?
- Не, тук съм за компенсация.
Лагранд се изсмя силно и останалите се присъединиха към смеха му. Той махна с ръка и мъжете отслабиха хватката около пленника си.
- Затворът ти е размътил мозъка - заяви Лагранд. - Защо смяташ, че ти дължим пари?
- Защото честта го повелява. Ако Динго Слайд беше тук, щеше да се съгласи. Но предполагам, че кодексът на честта в „Зоуи Паунд“ е променен при новото ръководство.
- Знам, че си боец - каза Лагранд, вадейки пистолета от кобура на кръста си. - Ето как самият аз печеля битки. Говори ми сега за чест.
- Аз бях още хлапе. Дрогата на „Зоуи Паунд“ беше поставена в багажа ми. Най-малкото, което можете да направите, е да ми платите за това, че излежах двайсет години за вашето престъпление.
- Значи си изгубил двайсет години - каза Лагранд, - а аз изгубих четири кила хероин. Всички плащаме някаква цена.
- Глупости! - отвърна Сегура и бръкна в джоба на якето си. Мъжете от двете му страни мигновено го сграбчиха и го принудиха да легне на пода.
- Емануел, пуснал си го тук с оръжие? - изкрещя Лагранд.
- Не, шефе, не, не - отвърна охранителят. - Претърсих го.
- А какво има в джоба му?
Единият от охранителите изправи Сегура на крака, а Емануел бръкна в джоба на якето му.
- Това е всичко, шефе - каза той, изваждайки шепа смачкани листове.
- А какво е това? - попита Лагранд.
- Документите ми за освобождаване от централния затвор „Клонг Прем“ — отвърна Сегура. - Това е доказателството, че ме лъжете.
Лагранд прибра оръжието си обратно в колана на панталона и нареди на Емануел да му донесе листовете. Прочете ги внимателно веднъж, след което ги препрочете, сви ги на топка и я захвърли на пода, избухвайки в канонада от хаитски креолски.
Тези, които го разбираха, изглеждаха шокирани и ядосани. Сегура запази спокойствие.
- На английски - настоя хладнокръвно той.
- В документите ти пише, че си бил арестуван за опит за изнасяне на един килограм хероин от Тайланд - каза Лагранд. - Какво стана с другите три килограма?
- Какви други три килограма? Вашите богаташки бели мулета бяха заложили наркотика в моята чанта. Едно кило беше достатъчно да ме вкара в онази адска дупка за петдесет години. Измъкнах се след двайсет, но не благодарение на тях. Ето защо съм тук. Убих двама от тях, съсипах живота на трети, а утре сутринта тялото на Принстън Уелс ще бъде разпръснато на части из цялата му спалня. Отмъщението ми не е насочено към „Зоуи Паунд“, но най-малкото, което можете да направите, е да ми платите...
- Къде са другите три килограма? - изрече Лагранд, шепнейки, но думите му бяха по-заплашителни от крясък. -Къде... са... другите... три... килограма?
- Не знам - отговори Сегура. - Защо не попитате партньора ви, господин Уелс?
- Динго го попита преди двайсет години. Уелс се закле, че си бил арестуван с всичките четири кила.
- В документите пише, че правителството в Тайланд е конфискувало един килограм. Уелс долита обратно с частния си самолет и казва: „Съжалявам, Динго, взеха всичко“. Защо сте му повярвали, господин Лагранд?
- Знаех, че Уелс лъже - отвърна Лагранд. - Още тогава исках всичките да умрат, но бях само подчинен. Динго нямаше куража да ги затрие. Те ни завлякоха с четвърт милион долара.
- Три кила за четвърт милион? - попита Сегура. - Те са го разпределили, продали са го и са изкарали милион на ваш гръб... и на мой.
- „Зоуи Паунд“ не ти дължи нищо - заяви Лагранд, - но ще ти дам сто хиляди, за да се оттеглиш от всичко това.
- Защо ми предлагаш пари, щом смяташ, че не ми дължиш нищо?
- Защото ще ми направиш услуга.
- Каква услуга?
- Не убивай Уелс - каза Лагранд.
- Трябва - отвърна Сегура. - Чакал съм това прекалено дълго.
- Ти вече получи отмъщението си. Остави малко и за мен и ще подсладя сделката ни с още петдесет хиляди.
Сегура обмисли офертата за момент, след което кимна бавно.
- Приемам - каза той. - Мога да напусна страната тази вечер. Не правете нищо, докато не си тръгна.
- Договорихме се - заяви Лагранд.
- Веднъж замина ли, не мога да се върна никога повече -добави Сегура, - затова ми обещай, че няма да си промениш намерението.
- Не се притеснявай, Ром Ран Сура, аз не съм като предшественика ми - отвърна Лагранд.
Сегура напусна магазина в пет часа сутринта с раница, пълна със стодоларови банкноти. Върна се в хотела на Съмнър Плейс, спа до обяд, освободи стаята и посети изненадващо баба си и двете си лели, за да им достави сто и петдесет хиляди долара.