През следващите три часа настана истинска бъркотия от радост, сълзи, благодарствени молитви и гватемалска храна. Преди да си тръгне, каза на своята абуела и своите тиас, че вече няма да получават пари от бившите му приятели от колежа. Отсега нататък той щеше да им изпраща всичко, от което се нуждаеха, включително самолетни билети, за да посетят него и семейството му, кога- то се установят.
Към 16:30 ч. вече беше на „Сентръп Парк Уест“ и гледаше как Карлота заключва предната врата на имението на Уелс. А сега летеше над Атлантическия океан към новия си живот с Джам и децата. Първа спирка - Дубай, после още един дванайсетчасов полет до Аделаида. Никога не беше ходил там, но след като с години беше слушал Флин Самюълс да разказва за родния си град, Сегура реши, че това е най-доброто място да започне на чисто.
Затвори очи и точно както беше правил всяка нощ върху студения затворнически под, тихо се помоли на Бог да му помогне да забрави миналото и да сънува бъдещето.
И за пръв път от двайсет години насам заспа, знаейки, че молитвите му ще се сбъднат.
74
Беше петък вечер.
Морис Лангфорд беше в затворническа килия, пазен зорко, за да не се самоубие. Янек Хофман беше извън затвора и несъмнено отново помпаше тялото си със стероиди и крек. Обри Давънпорт най-накрая лежеше в мир в погребалния дом „Франк Е. Камбъл“, а погребението й беше предвидено за неделя. Срещу Нейтън Хърш бяха повдигнати три обвинения за подкуп и две за борсови измами, но беше освободен срещу гаранция от два милиона долара. Вместо вързан с белезници за бомба, сега се намираше под домашен арест, с електронна гривна на глезена. Нямах никаква представа къде са Трой Маршанд и Дилън Фриймънт и изобщо не ми пукаше за тях. Принстън Уелс не се беше обадил на кмет Сайкс в четвъртък сутринта, както беше обещал, а капитан Кейтс ме информира, че ако Нейна чест не се чуе с господин Уелс до понеделник сутринта, ние с Кайли ще трябва отново да го посетим. Надявах се дотогава двамата с Кенда да са излезли от горещата вана.
И най-важното. Десет дни след като подиумът избухна под краката на Дел Феърфакс по време на набирането на средства, организирано от фондация „Сребърен куршум“, Хералдо Сегура все още беше на свобода. Издирваха го в цялата страна.
С толкова много униформени полицаи, ангажирани по случая му, свикнах с неприятния факт, че ние с Кайли няма да бъдем ченгетата, които ще го заловят, но в цялата ситуация имаше поне едно хубаво нещо - беше петък вечер.
Преди седмица бях отменил петъчната си резервация с Черил в ресторанта на Паола, за да летя до Банкок. Тази вечер най-после щяхме да излезем на мечтаната вечеря. С една разлика - този път резервацията беше „маса за четирима“.
- Как въобще се случи всичко това? - попитах Черил. Бяхме в такси на Медисън авеню, по път към ресторанта на Паола в центъра.
- Леле - възкликна тя, - бих очаквала от теб подобен тон, ако обърна новата ти кола в канавката. Всичко, което направих, е да се съглася да вечеряме заедно с партньорката ти и нейния приятел.
- Извинявай за тона. Мислех, че ще бъдем само двамата, а се оказва, че няма да е така.
- Така се случва, когато си вреш любопитния полицейски нос в чуждите работи. Изглежда, Шели е събрал компанията си за покер снощи и им е казал как вие двамата с Боб Райцфелд сте заковали Рик Бътън. От парите, които е отмъкнал, са останали около триста хилядарки, така че всички ще си върнат по около четиридесет и пет хиляди. Си Джей е толкова благодарен, че искаше да ни изведе на вечеря.
- Вече имахме уговорка за тази вечер, а утре сутрин заминаваме за уикенд в Удсток - отвърнах аз. - Имаме желязно извинение, можеше да се измъкнеш.
- И защо ми е да се измъквам? - попита Черил. - Вече чух толкова много за новия приятел на Кайли, а сега ще имам и възможност да се запозная с него.
Стефано, синът на Паола, ни посрещна на входа и ни отведе до масата ни, където Кайли и Си Джей вече ни очакваха в компанията на бутилка шампанско и четири чаши.
Кайли представи приятеля си на Черил, Стефано наля пенливото вино, а Си Джей вдигна тост:
- За Зак! - каза той. - Ти, господине, си един забележителен детектив.
- Освен това много го бива в пазенето на тайни - от-беляза Кайли. - Зак, аз изобщо не знаех, че работиш по случая.
- Райцфелд ме помоли да помогна и гледах да го направя дискретно - отвърнах аз. - Просто нямаше как да му откажа.
Кайли се ухили, но ясно разбрах, че ме е хванала натясно. От всички 275 обучаващи се в курса ни в полицейската академия Кайли беше завършила на първо място. Беше повече от достатъчно умна, за да се досети защо не съм й казал, че помагам на Райцфелд. А след като аз бях завършил шести, бях достатъчно умен, за да знам, че тя знаеше и че сега щеше да ми пили за това.