- Значи си подозирал Рик Бътън от самото начало, а? -попита тя с престорена невинност в гласа.
Тъкмо обмислях подходящ отговор, когато Черил се притече на помощ:
- Мразя да бъда дребнава, хора, но със Зак имаме едно стриктно правило. Без мобилни телефони и без приказки за полицейска работа на масата за вечеря - каза тя и се обърна към Си Джей - Ти, от друга страна, се чувствай насърчен да говориш за работата си. Аз съм силно привлечена от психологическата страна на това да си професионален картоиграч. Кога осъзна за пръв път, че искаш да се занимаваш точно с това?
Си Джей отговори на въпроса й, но Кайли ясно долови посланието на Черил. Приятелят ми е подозирал приятеля ти. Приеми го. Случаят е приключен.
След това вечерта стана много по-забавна. Паола ни нахрани добре, а Стефано се отнасяше с нас като с рок звезди. Най-големият шок на вечерта обаче дойде тъкмо когато се канехме да поръчаме десерта.
Дани Коркоран и Томи Фишър влязоха в ресторанта. Бях им казал къде ще вечерям, но не очаквах да ме намерят тук. Стефано им посочи масата ми и двамата се озоваха право при нас.
- Съжаляваме, че се натрапваме - каза Дани, - знам, че в момента не сте дежурни, но има нещо, което трябва да ви кажем, преди да го чуете по новините.
- Опитахме се да се обадим по телефона - продължи Томи, — но постоянно се включваше гласовата поща.
Правилата на Черил за етикет на масата на вечеря бяха взели поредната си жертва.
- Какво става? - попитах аз.
- Принстън Уелс е мъртъв.
- Взривен? - попита Кайли.
- Насечен с мачете в хаитски стил - отвърна Дани. - И за да са сигурни, че ще успеем да се досетим кой стои зад покушението, тялото му е увито в знамето на „Зоуи Паунд“ и оставено на празен паркинг на около три пресечки от щабквартирата им.
- Викат ли ни на местопрестъплението?
- Засега не. Шейсет и седмо управление се занимава изцяло със случая - отвърна Томи Фишър. - Но като се има предвид кой е Уелс, може да го прехвърлят изцяло към отдел „Специални клиенти“. Засега знаем само, че е бил Малик Лагранд. Да го докажем, е съвсем друга работа.
- Може би никога няма да успеем да докажем кой е убил Принстън Уелс - отбелязах аз, - но сега поне сме дяволски сигурни кой не го е убил.
- Хералдо Сегура - отвърна Кайли.
- Невероятно - отбелязах аз, - след всичко това той все пак не е убил Уелс.
- Защо не? - попита Си Джей. - Мислех, че той цели единствено вендета.
- Така е - отвърна Кайли, - но когато взривиш някого с бомба, той умира веднага. След двайсет години в тайландски затвор мисля, че Сегура е искал Уелс да умре бавно и мъчително, а никой не се справя с това по-добре от хаитяните.
- Извинете ме - каза Черил, - но мисля, че е време да се върнем към правилото за забрана на полицейските разговори на масата. Дани, тъкмо се канехме да поръчаме десерти и кафе. Вие с Томи искате ли да се присъедините към нас?
- Е, животът трябва да продължи, докторе - отвърна Дани и направи знак на партньора си да донесе още два стола. - А десертът е чудесно начало. Дай да погледна менюто.
В този миг мисълта проблесна в главата ми. Щом Уелс беше мъртъв, за Сегура не оставаше причина да бъде в Ню Йорк или изобщо в САЩ. Всъщност, след като беше уредил убийството му, той вероятно беше напуснал страната още докато Уелс е бил жив.
Искаше ми се да споделя брилянтното си прозрение с останалите детективи на масата, но Черил следи стриктно за спазването на правилото си - „никакви полицейски приказки“ означава наистина никакви полицейски приказки.
Затова просто взех чашата си с вино и вдигнах мълчалив тост за Хералдо Сегура - този, който се беше измъкнал.
ДЖЕЙМС ПАТЕРСЪН е носител на литературната награда за забележителни постижения на Американската литературна асоциация към Националната книжна фондация. Той е притежател и на световния рекорд на „Гинес“ за автор с най-много книги, превърнали се в бестселъри на Ню Йорк Таймс, а книгите му са продадени в над 365 милиона екземпляра в целия свят. Като неуморен радетел за силата на книгите и четенето, Патерсън създава своя серия детски книги под импринта ДЖИМИ Патерсън, чиято мисия е проста - „Искаме всяко дете което завърши книга на ДЖИМИ, да каже: МОЛЯ, ДАЙТЕ МИ ДРУГА“. Авторът е дарил над един милион книги на ученици, студенти и военни и финансира отпускането на над четиристотин стипендии за преподаватели в двайсет и четири колежа и университета. Освен това е дарил милиони долари на независими книжарници и училищни библиотеки. Патерсън инвестира средствата, постъпили от програмата ДЖИМИ Патерсън, в различни инициативи, подкрепящи четенето.