— Концерт? — Шахтнер не можеше да скрие своето изумление.
— Освен моите съчинения аз му давам да свири и творби от други композитори — поясни Леополд. — И щом толкова обича клавесина, позволих му да разучи няколко по-леки концерта.
— По-леки? Навярно нещо от рода на Скарлати, Хасе или Телеман?
— Не, те са за него твърде трудни.
— Татко! — прекъсна ги Волферл. — Може ли да изсвиря твоя концерт?
Леополд беше явно поласкан, но отвърна твърдо:
— Не. Сега трябва да свириш гами. Напоследък ти нещо съвсем ги занемари. И то цял час, помни това.
Волферл се огорчи, но послушно се залови с гамите.
Леополд поведе Шахтнер към дневната. Очевидно приятелят му бе дошъл да съобщи нещо важно.
Ала съвсем друга мисъл занимаваше сега придворния тромпетист.
— Защо си ограничил Волферл с гамите? — попита той. — Те вече никак не са му нужни.
Леополд самодоволно се усмихна и отговори:
— Дисциплина.
— Но Волферл и така във всичко те слуша. По-добър ученик е трудно да се пожелае.
— Значи ти също смяташ, че не е като другите?
— Много е музикален за възрастта си. — И Шахтнер промени темата. — Чул ли си, че Еберлин е болен?
— Не. Нали миналата неделя дирижира капелата.
— От известно време не се чувствувал добре, но се мъчел да скрива неразположението си.
— Много печална новина — рече искрено Леополд. — Еберлин е добър композитор, почти колкото Телеман и Хасе.
— Когато умре Еберлин, може би ти ще заемеш мястото му. След него ти си нашият най-талантлив композитор.
— И Лоли е придворен композитор.
— Той е по-малко талантлив.
— А моята статия за Марпург? Нали сам ти ми каза, че заради нея съм си спечелил много врагове.
— Спечели си, разбира се. И все пак някои смятат, че имаш възможност да станеш новия капелмайстор. Въпреки Марпург. Твоята „Школа за цигулка“ се цени много високо.
— А какво е мнението на негова светлост?
— Архиепископ Шратенбах би искал да чуе децата ти.
— Откъде е научил за тях?
— Нали са свирили пред Булингер, Баризани, пред мен. Нима си недоволен, че това е стигнало до ушите на архиепископа?
— Вие всички сте мои приятели. Само исках да зная твоето мнение. — И като стана съвсем сериозен, Леополд добави: — Това ще ми помогне ли да получа мястото на капелмайстор?
— Ако изпълнението им хареса на негова светлост, ще докажеш, че си прекрасен педагог. А Баризани твърди, че момичето свири дори по-добре от брат си.
Леополд се съмняваше в това, макар Нанерл да свиреше отлично за годините и пола си. Но мнението на архиепископа решаваше въпроса. Когато бог е дарил на негова светлост духовния му сан, той го е облякъл и с голяма власт. Одобрението от страна на архиепископа би позволило на Леополд да осъществи плана, който обмисляше от известно време. Може Шахтнер все пак да му е искрен приятел.
— Ще ми са необходими няколко седмици, за да подготвя достойна за случая програма — каза Леополд.
— Негова светлост би желал да ги чуе по-скоро, защото ще заминава за Виена.
— За да потърси там нов капелмайстор?
— По-скоро за да не позволи да ни въвлекат във войната между Мария Терезия и Фридрих. Той се гордее, че не е пуснал нито едните, нито другите войски на наша територия и е успял да запази неутралитет.
— Колко време имам на разположение?
— Една седмица.
— Твърде кратък срок. Та децата са още съвсем малки.
— Тогава две седмици. Но не повече. Негова светлост трябва да бъде във Виена почти веднага след това.
Леополд машинално кимна. Той знаеше: няма право на избор. Но трябва да бъде много предпазлив. Доста неща можеха да не се харесат на негова светлост.
Звуците на клавесина замлъкнаха. Това бе забелязано от Шахтнер. Той се учуди: на Волферл и наум няма да му дойде да не се подчини на баща си.
— Волферл навярно разучава някаква партитура.
Шахтнер бе обзет от любопитство. Те влязоха в стаята за музика и завариха момченцето да пише. Волферл, коленичил на един стол, драскаше нещо с перото. Няколко партитури лежаха до него на масата, но той даже не гледаше към тях, като топеше перото в мастилницата. Бе така погълнат от занятието си, че когато върху хартията падаха пръски, просто ги обърсваше с длан и продължаваше да пише.
— С какво се занимаваш? — попита Леополд.
— Пиша концерт за клавесин. Ей сега го свършвам.
— Я дай да го видим.
— Не, не, още не е готов.
— Позволи на нас да преценим. Волферл, дай го тук! Детето неохотно се съгласи. Отпърво Леополд и Шахтнер видяха само мастилените петна, но лека-полека се ориентираха в нотите, музикалната постройка и формата на концерта.