Граф Арко попита:
— Пред кого ще свирят децата във Виена?
Пред императора… императрицата… Пред ерцхерцози и ерцхерцогини… Принцове и графове… Френския и английския посланик… Въображението увличаше Леополд все по-далеч и по-далеч, но той само каза:
— Пред приятели, музиканти, пред висшето общество.
— А в двореца?
Е, разбира се, и в двореца, само че защо ви трябва да знаете за какво мечтая!
6
Сега, когато Леополд получи разрешението на архиепископа да замине за Виена, всичко като че нарочно се обръщаше против това заминаване. Отпърво той заведе децата в близкия до Залцбург Мюнхен, където свириха пред курфюрста4, но тази височайша особа се отнесе към изпълнението толкова сдържано, че Леополд бе обезкуражен. Едва успял да се оправи от разочарованието и да се заеме с приготовленията за път, заболя Венцел и минаха седмици, преди той да успее да замести Леополд.
Тъкмо оздравя Венцел, умря Еберлин и мястото на капелмайстора се оказа свободно. Граф Арко обяви, че в числото на придворните от Залцбургската държава скоро ще влезе Михаел Хайдн, макар никой да не знаеше на каква длъжност. И Леополд отново отложи заминаването в очакване кога архиепископът ще избере нов капелмайстор. Но назначението все не се извършваше. Из Залцбург се носеха слухове, че Прусия щяла да предприеме настъпление срещу Виена — войната продължаваше вече почти седем години, — а да назове името на новия капелмайстор, никой не можеше.
Леополд се утешаваше с едно: забавянето на отпътуването му позволи да се заеме по-пълноценно с подготовката на децата и той с жар се отдаде на това.
Обучаваше ги по френски, учеше ги да четат молитви на латински И да се държат непринудено, когато са на гости. Радваше го фактът, че Волферл все повече и повече се усъвършенствува в свиренето на цигулка и все по-изкусно изпълнява музикални произведения на клавесин и клавикорд. Нанерл също отбелязваше големи успехи. Обаче даровитостта на сина просто го поразяваше. Като откри, че момченцето съчинява своя музика за клавесин, Леополд му възложи да изучава произведения на други композитори. Сред тях бяха творби от Адолф Хасе. Георг Телеман и Карл Филип Емануел Бах. Към шестгодишна възраст Волферл ги свиреше всички наизуст, а после сам съчини за клавесин три менуета и едно алегро.
Тези композиции изумиха Леополд. Те никак не можеха да бъдат окачествени като слаби, каквито бяха обикновено произведенията на новаците, а се отличаваха с изискана форма и изразителност. И свидетелствуваха за това, че Волферл, както и той самият, смята музиката за език с голяма точност, където всяка нота трябва да бъде грижливо премерена и необходима. Разбира се, момчето подражаваше на другите композитори, но така и трябваше да бъде, при това то подражаваше на най-добрите от тях — на Георг Телеман и Карл Филип Емануел Бах. Произведенията на Волферл бяха събрани в нотна тетрадка и на първата страница доволният Леополд написа: „На скъпия ми син Волфгат Амадеус в деня на шестгодишнината му от баща му Леополд Моцарт.“
Той каза на Ана Мария:
— Момчето така бързо усвоява всичко, че не бива да се губи нито миг. Не можем повече да отлагаме заминаването. Наближава зима и ще бъде много трудно да се пътува. Освен това децата бързо растат, след година навярно ще бъдат вече твърде порасли, твърде големи, за да предизвикат у някого интерес. Колкото е по-малко детето, Ана Мария, толкова по-силно впечатление прави. Трябва час по-скоро да се покаже на света необикновеният талант на Волферл. А Нанерл скоро ще навърши единадесет. И няма да може да минава повече за дете-чудо.
Ана Мария кимна. Леополд съвсем не иска нея да убеди, мислеше тя, а сам себе си, стреми се да разсее собствените си опасения.
На 18 септември 1762 година семейство Моцарт напусна Залцбург и се отправи към Виена през Пасау и Линц. Шахтнер, Хагенауер и Булингер дойдоха да ги изпратят. Те се учудиха, като научиха, че Моцартови ще пътуват през Пасау, който се намираше на север, встрани от прекия път за Виена.
Ала посещението на Пасау влизаше в плана, съставен от Леополд. Като проверяваше добре ли са опаковани и завързани върху покрива на наемната карета неговите цигулки и преносимият клавесин, той не промълви нито дума за препоръчителното писмо, което му бе дал граф Арко до влиятелния пасауски епископ граф Тун Хохенщайн, който имаше солидни връзки във Виена. Само каза:
— В Пасау ще можем да се прехвърлим на гемия, която плава надолу по Дунава, за да не се мъкнем по лошите пътища.
Прощаването беше топло, обаче настроението на Леополд малко се помрачи от напомнянето на Булингер:
4
Курфюрст — местен владетел в границите на „Свещената римска империя“, който от тринадесет век имал правото да участвува в избора на краля (императора). — Б.пр.