— Момченцето е още съвсем мъничко. Моцарт, на колко години казахте, че е то?
— На шест, ваше величество. На малко повече от шест.
Лицето на Мария Терезия изрази недоверие.
Сред тълпата зад гърба на императрицата и императора Леополд забеляза граф Шлик и граф Палфи, но те не дадоха вид, че го познават. „Всички придворни очакват нейното мнение, при това недоброжелателно“ — мислеше си той.
И тогава императрицата каза:
— Моцарт, от много места чухме за таланта на вашите деца. От граф Шлик, от граф Палфи, от Тунови. Бихме искали да мислим, че те не преувеличават.
— Ще положим всички усилия, ваше величество. — Леополд молеше бога слуховете за интереса й към музиката да се окажат верни. Говореше се, че Мария Терезия имала хубав глас и че я бил обучавал Вагензайл, учител по музика при императорското семейство, когото Леополд ценеше. Но гледайки императрицата, студена и величествена. Леополд не виждаше нищо освен ослепителния блясък на брилянтната диадема в нейните коси и помнеше само, че пред него е именно тя, Мария Терезия, успяла да даде отпор на такъв могъщ пълководец като Фридрих Пруски. Обзеха го лоши предчувствия.
— Започвайте! — повелително рече императрицата.
На Волферл императрицата веднага му се хареса. Тя приличаше на мама. Двете бяха почти връстнички, само че императрицата бе малко по-пълна, но със същата приятна руменина и живи сини очи. Макар когато й представяха момченцето, тя да изглеждаше строга. Волферл забеляза как погледът й стана по-топъл, щом се обърна към своите деца, някои от тях не по-големи от самия него, и как нежно се усмихна — съвсем като мама. И после нали татко казваше, че във Виена трябва да се хареса тъкмо на императрицата.
Неочаквано за себе си Волферл се усмихна на Мария Терезия и тя неволно му отвърна с усмивка.
Татко настани сина си на стола до клавесина, редом с Нанерл. На Волферл това не му хареса. Нали е достатъчно голям, за да се качи на стола сам — на татко просто му е нужно да покаже колко мъничък е той. Татко нервничеше — ръцете му трепереха. „А моите, не — изпита желание да извика Волферл. — Аз никога не се вълнувам, когато свиря.“
Дуетът се хареса на всички. Дойде ред Волферл да свири соло и Мария Терезия изведнъж предложи най-малкият й син, ерцхерцог Максимилиан, почти връстник на Волферл, да обръща страниците.
После императрицата съжали, задето се е разчувствувала и е допуснала да постави един хабсбург наравно с човек от простолюдието, но тя така се гордееше с музикалните способности на децата си! Обаче съзнанието за нейната непоследователност само я раздразни и когато императорът каза: „Макс е твърде малък“, тя възрази:
— Той е на толкова години, колкото и този Моцарт.
Малкият ерцхерцог седна до Волферл и Леополд въздъхна с облекчение — момчето навярно си знае работата. Мария Терезия слушаше внимателно. С внимание слушаха и всички останали. Леополд се радваше, че му е хрумнала мъдрата мисъл да включи в програмата соната от Вагензайл — любимия музикант на императрицата. Изведнъж Волферл спря, посочи с пръст малкия ерцхерцог и обяви:
— Той само ми пречи. Не е ли тук господин Вагензайл? Той разбира. Ще може правилно да обръща страниците.
Мария Терезия пламна от негодувание и Леополд помисли, че ще заповяда да се прекрати концертът. Но Волферл отново й се усмихна, сякаш й казваше, че те двамата с нея разбират каква е работата, и тя даде нареждане да извикат Вагензайл, който в една от съседните стаи преподаваше урок по музика.
Като се обърна към Вагензайл, Волферл бе самата учтивост:
— Господин Вагензайл — каза той, — изпълнявам една от вашите сонати. Ще бъдете ли така любезен да ми обръщате страниците?
Учителят по музика — а той бе на средна възраст — погледна императрицата и тя кимна. Когато Волферл завърши изпълнението, Вагензайл каза:
— Ваше величество, момченцето е чудесен музикант.
Но тук в разговора се намеси императорът:
— Моцарт, това ли е всичко, на което е способно момчето?
— Волфганг умее още да импровизира, ваше величество.
Императорът пристъпи до клавесина, където седеше Волферл, изпълнен с нетърпение да продължи.
— Момченце — каза той, — да свириш, когато гледаш клавиатурата, е най-простата работа; сега опитай да не гледаш в нея.
— Добре, ваше величество. Какво искате да ви изсвиря?
Императорът метна върху клавишите дантелената си кърпа с императорския вензел и рече:
— Изсвири същото, което изпълни.
— Ваше величество! — възкликна Леополд. — Но това няма да бъде импровизация!
— Нищо, татко, ще го изсвиря — каза Волферл и преди да му попречат, изсвири цялото произведение от начало до край, без да маха кърпата.