При други обстоятелства Волфганг, добре запознат с творчеството на Гьоте, би проявил интерес към такова предложение. Но сега беше много потиснат. А и нима това можеше да му осигури постоянния доход, от който в сегашния момент най-много се нуждаеше? Не, налага се да откаже. Да пише партитура на опера без официална поръчка е направо лудост.
Със същата поща дойде писмо и от Стийвън Сторас. Стийвън, пристигнал в Лондон, съобщаваше на Волфганг, че в Европа има голямо търсене на музика, че Ан е получила четири хиляди гулдена за концерта си в Лайпциг и молеше Волфганг още веднъж да си помисли: може би все пак ще се реши да отиде при тях в Лондон.
С тъга Волфганг отказа и на Стийвън и отвори последното писмо. То беше от Нанерл. Сестрата го упрекваше, че рядко й пише. Но какво да й пише? Полагаше му се още някаква сума за неговата част от бащиното имущество. Но мъжът на Нанерл заяви, че парите били похарчени за въвеждането му в наследство.
Софи и Карл Томас си отидоха, а Волфганг се върна при леглото на Щанци и се помъчи да прецени трезво всичките си възможности, за да стигне, както би казал татко, до най-разумното решение.
Възнамеряваше да даде няколко концерта в новото казино на Шпилгасе, Бургтеатер, Тратнерхоф и Мелгрубе станаха недостъпни за него, понеже наемът за салона се искаше предварително. Опита се да уреди нов цикъл абонаментни концерти, както направи преди четири години, когато разполагаше със сто седемдесет и четири постоянни абонати. Но единственият желаещ се оказа ван Свитен.
Волфганг написа нов концерт за пиано в ре-мажор, също тъй прекрасен, както всичко в неговото творчество, но никой не изяви желание да го чуе. Старите приятели се отдръпнаха от него със застрашителна бързина като от чумав. След първото представление на „Дон Жуан“ във Виена той не видя повече да Понте. Нямаше друг изход: каквито и мъки да му костваше това, отново седна да пише на Пухберг.
„Скъпи братко и любими приятелю! С цената на големи усилия се обръщам пак към теб, след като вече те безпокоих няколко пъти напоследък, но не мога да разчитам на никаква помощ от другаде. А добротата, проявена от теб досега, ми вдъхва надеждата, че и този път молбата ми ще намери отклик.
Поради болестта на любимата ми Констанце и смъртта на нашата малка Терезия изпаднах в още по-голямо затруднение и от все сърце те моля да ми дадеш назаем, ако може, двеста гулдена за кратко време, ще ти бъда вечно благодарен. За съжаление хазаинът продължава да ме заплашва и ако не му платя веднага, ще се окажа в ужасно неловко положение. А не мога да оставя сама любимата си Констанце, която още е болна и в момента, в който пиша писмото, продължава да бъде прикована на легло: има треска и е много отпаднала.
Наистина, ако не откажеш да ми заемеш за една година хиляда гулдена — разбира се, при съответния процент лихва, — това ще бъде за мен безценна услуга. Да чакам възнагражденията, които ми се полагат, е твърде несигурно. А ако можех твърдо да разчитам на някаква определена сума, щях да оправя положението си. Все още вярвам, че творбите ми отново ще спечелят благосклонността на публиката, току-що завърших новата си симфония и се надявам скоро да завърша още една. Чувствувам, че талантът ми не е намалял. Днес пристигна писмо от императора с благодарност за бойната ми песен «Обсадата на Белград», повдигнала духа на войската; императорът ме уверява, че както преди остава доволен от мен.
Моля да ми отговориш колкото може по-скоро. Навярно вече ти е направило впечатление, че имам нов адрес, преместих се — тук е по-евтино. Надявам се да ме извиниш за молбата, с която се обръщам към теб. Но винаги си бил мой добър приятел. Ако не ме избавиш сега, когато съм в крайна нужда, доброто ми име и честта, на които държа, ще бъдат изгубени навеки. Дълбокоуважаеми братко, в случай че ми заемеш сума, достатъчна за една година, аз пак ще се почувствувам човек и ще мога да живея без постоянен страх, унижение и отчаяние.
След преместването си в новата квартира само за няколко дни написах повече, отколкото за цели месеци в старата, и ако не ме измъчваха така често зловещи предчувствия, които прогонвам само с огромно усилие на волята, тук щях да бъда удовлетворен. Изпращам ти новото си трио в ми-мажор, току-що написано, в знак на благодарност за твоята доброта.