Констанце се чудеше, като гледаше партитурата на симфонията в до-мажор. В нея нямаше нито едно петънце, никаква коригирана нота, сякаш Волфганг твърдо знаеше от самото начало какво ще напише.
— Но кой ще ги изпълни? — попита тя едва ли не с плач, като мислеше за образувалата се около него празнота.
— Ще поговоря с императора, като се върне.
— Ако той изобщо се върне. Йосиф досега не можа да чуе „Дон Жуан“.
А Волфганг се чувствуваше изчерпан докрай и съвсем обезсилен. Но и в най-тежките за него мигове никой не би могъл да го упрекне, че в музиката си се оплаква от съдбата. Симфонията в до-мажор звучи тържествуващо. Животът без надежда за него е немислим.
Музикалният му издател Паскуале Артария отказа да предложи тези три симфонии на купувачите. Той молеше Моцарт да напише повече контраданси. Като ги продавал по за един гулден и три крайцера, можел да пласира достатъчно от тях, за да плати дела на композитора — три крайцера за всеки. Артария щял да продаде и Моцартови сонати: някои негови сонати за пиано харесвали на децата и ставали за учебно помагало. На склад издателят имаше и партитурата на „Дон Жуан“, преработена от автора за пиано, макар тя да не се търсеше, а и не би могло, преди императорът да изкаже своето одобрение. Симфониите също така, още неизпълнени никъде, не представляват ценност, съобщи Артария на Волфганг и го посъветва да пише повече маршове: маршовете във военно време много се търсели.
Волфганг сложи трите симфонии в един малък сейф, където пазеше най-скъпите си вещи. Той им хвърли прощален поглед, както се гледа скъп приятел, когато го спускат в гроба, и сълзите закапаха върху партитурата, оставяйки много повече петна, отколкото някога е правил.
Послуша съвета на Артария и следващите няколко месеца писа маршове: те лесно се пласираха, а парите му бяха крайно нужни. Щанци се оплакваше, че го ограбват, защото получава по-малко от една десета част от прихода на Артария за същите маршове. Но Волфганг не можеше да воюва с издателя. За паричните спорове трябваха сили, а той пазеше остатъка от силите си за работа. Пък и едва ли би постигнал нещо. Артария даваше да се разбере, че и така му прави голяма услуга.
На 15 декември Йосиф II — десет дни след завръщането си от бойното поле — присъствува на едно представление на „Дон Жуан“. Това бе последният спектакъл и императорът пожела да види какво е успял да направи да Понте от легендата.
Волфганг, дирижирал оркестъра, бе извикан след представлението в императорската ложа. Той не знаеше какво да очаква. Боно бе умрял, но на Моцарт не предложиха капелмайсторското място, императорски капелмайстор стана Салиери. Да Понте го беше изпреварил и вече седеше в ложата — това можеше да се сметне за добър признак. Волфганг срещаше поета за пръв път от много месеци. Но отдясно на Йосиф седеше Розенберг, а то не предвещаваше нищо добро.
„По време на войната Йосиф много се е състарил“ — каза си Волфганг, и погледът на императора беше блуждаещ.
— Розенберг ни докладва, че „Дон Жуан“ не се харесва на публиката. Във Виена той се е провалил. Нито едно от петнадесетте представления не е дало пълен приход — каза императорът.
— Ваше величество, а коя опера напоследък е давала пълен приход? Вие знаете, има война — забеляза да Понте.
— Знаем. Щяхме да закрием италианската опера, ако не бяхте ни разубедили.
— Ваше величество, публиката не хареса „Дон Жуан“, защото идва в театъра да се посмее, а вместо това й поднасят мъчения и мрак — добави Розенберг. — Историята на Дон Жуан е забавна, нищо повече. А Моцарт с все сили се е стремил да й придаде сериозност, затова се получава нещо неприлично и безсмислено.
Волфганг попита:
— Ваше величество, какво мислите за операта сам вие?
— Музиката е хубава. По-хубава, отколкото във „Фигаро“.
— Значи, „Дон Жуан“ ви харесва, ваше величество? Вие одобрявате операта?
— Тя ни харесва, Моцарт. А дали я одобряваме, това е друг въпрос.
— Ваше величество, нали писахме операта най-вече заради вас — каза да Понте.
— И я поставихте първо в Прага. „Дон Жуан“ не е за Виена, Моцарт. Вашата музика не е храна за зъбите на виенчани.
— В такъв случай, ваше величество, нека им дадем време да я сдъвчат добре.