Лихновски се оказа много приятен спътник. Този брат на Волфганг по масонска ложа и негов бивш ученик беше на неговите години, безгрижен, красив, дружелюбен човек, а в такава разкошна карета Волфганг отдавна не бе пътувал. Всичко това му напомняше за онези щастливи времена, когато пътешествуваше с татко и го смятаха за сензацията на цяла Европа.
В Дрезден самият курфюрст Фридрих Август III Саксонски го покани да изнесе концерт в двореца му, което беше чест, защото този монарх рядко удостояваше с вниманието си странствуващите музиканти. Изпълнението на Моцарт беше посрещнато с бурни аплодисменти платиха му сто дуката и му подариха великолепна сребърна кутийка за енфие.
А после той и Лихновски бяха поканени на обед у руския посланик княз Белоселски-Белозерски, който обожаваше музиката. След обеда посланикът предложи на Волфганг да премери сили на орган и пиано с прочутия дрезденски виртуоз Вилхелм Хеслер. Макар Волфганг вече много години да не беше свирил на орган, би било неразумно да откаже предложението.
Той без особени усилия се представи по-добре от Хеслер, дори на орган, защото като органист Хеслер беше много безцветен, а на пианото бе по-скоро подражател и изпълнението на Волфганг се посрещна много по-възторжено.
Дочу как посланикът каза на Лихновски:
— Господин Моцарт е възхитителен, находчив, жив, изискан; може да бъде украшение за всеки двор.
Волфганг се приближи до посланика и предложи:
— Ваше превъзходителство, бих сметнал за чест да свиря пред руската императрица. Чувал съм, че била голям познавач на музиката.
— Имате право, господин Моцарт. Само че императрицата предпочита италианската музика.
И тогава Лихновски даде знак на Моцарт, че е време да си вървят.
В Лайпциг Волфганг има щастието да види органа в църквата „Свети Тома“, където преди години, като лутерански кантор, Йохан Себастиан Бах бе изпълнявал свои и чужди произведения. И когато сегашният кантор Йохан Долес, ученик на Бах, научи, че Волфганг Моцарт е дошъл да отдаде нужното уважение на неговия учител, посрещна композитора като най-почетен гост и го помоли да посвири на органа.
— Органът е в прекрасно състояние, господин императорски капелмайстор! Полагаме грижи за него, както се е грижил самият Бах. Целият Лайпциг и лутеранска Германия ще си спомнят с благоговение как един велик композитор е почел паметта на друг велик композитор.
Волфганг се колебаеше. Въпреки победата си над Хеслер той отдавна бе зарязал органа, а Бах бе един от малкото органисти, които му внушаваха искрено възхищение. Но Долес, без да слуша никакви извинения, заведе Волфганг до мястото, на което някога бе седял Бах.
Спомняйки си за музиката на Бах и всичко, което бе научил от него, Волфганг почна да импровизира върху тема от един Бахов хорал, а Долес стоеше зад гърба му, затворил очи, кимаше одобрително и унесено повтаряше:
— Какво изумително туше, какъв стил! Човек може да си помисли, че това е възкръсналият Йохан Себастиан Бах.
Преди да замине за Потсдам, Волфганг обеща на Долес да се върне в Лайпциг и даде публичен концерт от свои клавирни творби в който ще бъде солист.
За своя изненада и разочарование той не можа да получи аудиенция от Фридрих Вилхелм. Лихновски го уверяваше, че това е най-простото нещо, но мина седмица, а не идваха никакви вести от пруския двор. Тогава Лихновски обеща да му уреди аудиенция в Берлин идния месец. Сега трябвало да се върнат в Лайпциг, настоя той, там Волфганг щял да получи повече пари, като изнесе концерт. Лихновски освен това имаше спешна нужда от сто гулдена.
— Трябва да сменим конете, така по-спокойно ще стигнем в Лайпциг. Дотам са стотина километра — обясни той.
Волфганг не можеше да каже „не“; неприятно би било да огорчи зетя на Вилхелмине Тун. Но след като даде на принца стоте гулдена — той не ги взимаше назаем, — в джоба му останаха само няколко гулдена. А щом пристигна в Лайпциг, Лихновски веднага се отправи за имението си в Силезия.
Боейки се да не закъса в непознатия град, Волфганг същевременно не можеше да реши дали да отиде в Берлин, или да се върне вкъщи. В началото на пътешествието бе получил от Щанци две писма, но вече няколко седмици тя мълчеше и Волфганг беше много неспокоен. Лихновски до изчезването си му казваше: трябва да си глупак, за да се тревожиш за такава дреболия. Един прочут маестро като Моцарт може да си намира любовници на всяка крачка. Но Волфганг тъгуваше за Щанци и не искаше да я заменя с друга. Вече сериозно се готвеше да си тръгне за Виена, когато Долес му съобщи, че в голямата концертна зала на Лайпциг се урежда тържествен концерт, приходът от който ще бъде за него. Билетите били само по един гулден и Долес не се съмняваше: при такава скромна цена залата ще бъде пълна.