Изведнъж Волфганг установи, че или диригентът е получил партитурата с грешки, или някой се е опитвал да подобрява хармонията, защото в многократно повтарящия се рефрен „Само един страхливец“ вторите цигулки всеки път взимаха вместо ре бекар ре диез.
Волфганг не можа да се сдържи и извика:
— Свирете чисто ре, дявол да ви вземе!
Всички погледи се насочиха към него и някои от музикантите го познаха. „Моцарт е в залага!“ — мълниеносно се понесе по редовете. Новината смути певците и Хенриете Бараниус, изпълнителка на Блондхен отказа да излезе повторно на сцената. Диригентът съобщи това на Волфганг и той отиде зад кулисите.
Хенриете Бараниус беше една от най-хубавите примадони, които Волфганг бе срещал. Тя кокетно му се усмихна, когато той се появи в гримьорната й — и композиторът си помисли, че отказът й да излезе на сцената е бил уловка, за да се запознае с него. Но композиторът се престори, че не е забелязал явното кокетство на примадоната, и изрече с началническа строгост:
— Не разбирам от какво се боите, мадам. Вие пяхте прекрасно, но ако желаете да направите партията си по-колоритна, готов съм да се позанимая с вас.
Обаче след представлението Волфганг не отиде да я поздрави и не се появи на авансцената въпреки овациите в негова чест, от които ехтеше цялата зала. Един прислужник му бе донесъл малко прели това писмо от Щанци, препратено чрез Долес от Лайпциг. Като притискаше нежно до гърдите си писмото, Волфганг побърза към странноприемницата, за да го прочете на спокойствие в своята стая.
Няколко дни по-късно Фридрих Вилхелм, известѐн за случилото се в театъра, удостои Моцарт с аудиенция. Кралят сметна за забавна смелостта, с която композиторът се бе държал със знаменитата примадона. Обаче Волфганг, като научи, че Бараниус е любовница на Фридрих Вилхелм, доста се уплаши.
— Няма да можем да чуем изпълнението ви, господин Моцарт — каза кралят. — Но кралицата е готова да ви приеме утре. Тя обича музиката почти колкото нашия предшественик.
Волфганг бе слушал произведения за флейта, написани от този воин-философ-композитор, и ги смяташе за твърде посредствени. След смъртта на Фридрих II почнаха да го наричат Фридрих Велики. Сегашният монарх обаче, въпреки разкошния си ловен костюм, не направи на Волфганг особено впечатление. „Нима цялото пътешествие от Виена до тук е било напразно“ — мислеше той.
— Ваше величество, принц Лихновски искаше да ме представи на вас.
Фридрих Вилхелм много бързаше и това име сякаш му беше непознато.
— Ваше величество, този принц е женен за дъщерята на графиня Вилхелмине Тун.
— А? За хубавата й дъщеря? Да, разбира се, помним го. Всичко хубаво!
Изпълнението на Моцарт достави на кралицата голямо удоволствие, а след два дни дадоха поръчка на Волфганг, подписана от Фридрих Велики — да напише шест леки сонати за пиано за дъщерите им и шест струнни квартета за самия крал. Като аванс той получи сто фридрихсдора. Тези неща господин Моцарт можел да напише, когато намери свободно време. Като се върне във Виена.
Служба при пруския двор очевидно не можеше да се очаква.
Единственото, което му достави искрена радост в оставащите до заминаването дни, беше концертът на Ханс Хумел. Момчето заедно с баща си извършваше тригодишно турне, при което навсякъде се обявяваше, че единадесетгодишното дете-чудо е любим ученик на Моцарт. Волфганг се възхити е какъв вкус и майсторство Ханс изпълнява музиката му. Ханс и баща му силно се трогнаха от присъствието на маестрото в залата. Срещата им беше рядко топла и сърдечна.
Старият Хумел се похвали на Волфганг, че Ханс много печели от концертите си.
Два месеца след деня, в който Моцарт с такива радостни надежди напусна Виена, той се прибра вкъщи и парите му едва стигнаха, за да върне дълга на Хофдемел.
86
Твърде болезнено беше да признае, че турнето до Прусия е пропаднало, затова Волфганг измисли, че Фридрих Вилхелм му предложил място в пруския двор, но от уважение към Йосиф II се отказал от това място. Поръчката, която получи в Прусия, придаваше на думите му правдоподобност.
Мина месец и Волфганг отново затъна в дългове. Кракът на Констанце пак се поду и доктор Клосет рече:
— Навярно причината за това са честите бременности, а може и да е възпаление на костта. — И добави, че докато не получи парите за предишните си визити, отказва да преглежда повече болната.
Волфганг опита е пиявици, пускане на кръв, дава слабително и мравешки яйца, но Щанци ставаше все по-зле, появиха се рани от залежаването и това увеличи нейните страдания. Изходът беше само един — да се обърне отново към Пухберг.