„Боже милостиви! — писа Волфганг. — На най-злия си враг не бих пожелал да изпадне в ужасното ми положение. Скъпи приятелю и брате, ако ме изоставиш, безнадеждно ще загина заедно с моята съвсем невинна болна жена и нещастното ни дете.
Онзи ден, когато заедно с теб бяхме на концерта у ван Свитен, много ми се искаше да ти изплача болката си, но не посмях и ако не беше сегашното ми отчаяно положение, нямаше да се осмеля да те безпокоя.
Вместо да ти върна парите, които така щедро ми зае, аз пак те моля за помощ. Но жена ми наново заболя и дългът към доктора катастрофално расте. Той повече няма да дойде, ако не му платя дължимото. А нито едно от лечебните средства, които сам прилагах, не помогна. Преди няколко дена се опитах да пооблекча плачевното си състояние, като уредя абонаментни концерти у дома си. Това е една от причините, поради които отново се преместих в центъра на града, на Юденплац. Изпратих писмени покани до предишните си абонати, похарчих за това последните гулдени и единственият, който се отзова, беше ван Свитен. Любезни приятелю, към кого още да се обърна?
Пиша музика за пруския крал — в свободното време, когато не си блъскам главата как да платя на доктора и аптекаря, а ако имах поне един месец време за спокойна работа, аз несъмнено бих могъл бързо да завърша тази поръчка и да получа още пари от Фридрих Вилхелм. Тогава нямаше да става нужда да се безпокоиш — веднага щях да ти върна дълга си. В случай че сметнеш за възможно да ми дадеш назаем петстотин гулдена, ще ти връщам дължимите пари на части — по десет гулдена месечно, плюс лихвата, която ми определиш. При такава подкрепа несъмнено работите ми ще потръгнат и за няколко месеца ще успея да ти върна всичко, което така любезно ми зае. Моля бога да не те разстроят горчивите ми признания и да можеш да разбереш, че без твоята помощ честта, здравето, семейството и животът ми — всичко ще загине.“
Мина известно време, Пухберг мълчеше и Волфганг изпадна в пълно отчаяние. Той пак писа на търговеца и едва след третата молба получи в отговор сто и петдесет гулдена.
На доктор Клосет трябваше да се плати предварително и този път докторът, също масон, посъветва Волфганг да прати Констанце на лечение в Баден.
— Но това е невъзможно! Там е много скъпо! — Господин Моцарт, тя тук едва ли ще се оправи.
Волфганг още веднъж трябваше да моли Пухберг за пари. Той писа, че докторът настоява Констанце незабавно да замине за Баден и сега Пухберг изпрати триста гулдена. Но когато Щанци отиде на баните, които отстояха само на няколко километра от Виена, Волфганг почна мъчително да тъгува и често ходеше там, след като не можеше да си позволи да остане в курорта за постоянно: пребиваването й в Баден и без това бързо топеше парите, заети от Пухберг за лечението. Минералните бани обаче помогнаха — отокът на Щанци намаля и тя пак порозовя. Щанци много хареса този курорт и серните му минерални води. А вкъщи, във Виена, Волфганг завърши три сонати за пиано и един струнен квартет за пруския крал и изпрати партитурите в Берлин, но пари от Фридрих Вилхелм не получи.
Към края на лятото придворният театър възобнови представленията на „Сватбата на Фигаро“ в Бургтеатер. Да Понте уверяваше Волфганг, че сега операта харесва на всички, включително и на Йосиф. Императорът, макар обезпокоен от падането на Бастилията и съдбата на сестра си, която фактически бе затворена във Версай, споделим с поета, че като видял операта за втори път, тя му се понравила още повече.
Но Волфганг вече не вярваше нито на единия, нито на другия. Мнозина го поздравиха за „Фигаро“, обаче успехът не му донесе нито един гулден. Въпреки това, след като генерал Лаудон, поел от Йосиф командуването на армията, отне Белград от турците и с тази победа заздрави положението на империята, Йосиф II покани Моцарт заедно с да Понте в Хофбург.
Волфганг цяла нощ не мигна, измъчван от догадки какво би могла да означава тази покана. Като влезе в приемната, предназначена за неофициалните аудиенции, той бе поразен от вида на Йосиф. Императорът беше в дворцови одежди: бели копринени чорапи, черни обувки със сребърни токи, дантелена гофрирана яка и също такива маншети, а на гърдите — орденът на Жартиерата. Лицето му обаче бе изгубило предишната си руменина и беше силно напластено с руж а самият Йосиф, винаги младолик, сега изглеждаше възрастен човек.
Да Понте чакаше вече в приемната и като отвърна на приветствието на Моцарт, императорът каза:
Съобщиха ни, че „Сватбата на Фигаро“ отново носи добър доход. Този път като че ли спектакълът се харесва на публиката, тя го намира забавен.