— Ще преживеете болката — с горчивина каза Мария Терезия. — Ето ние живеем.
— Но вие сте императрица, ваше величество, вие трябва да живеете!
Мария Терезия не отвърна нищо. Тя мислеше за войната с Фридрих Пруски, това чудовище, както го наричаше, което я нападаше, откакто се бе възкачила на престола. Но сега, след много години война и лишения, имаше надежда за мир. Трябва браковете на децата и да се сключват с такива партньори, че да се укрепява империята. Дори любимката й Мария Антоанета, която още няма и седем години, трябва да бъде сватосана точно с такава цел — и то колкото може по-скоро. А тези Моцартови — с изключение може би на Ана Мария — мечтаят за слава. Каква суетност!
Ана Мария размишляваше колко добре би било, ако хората можеха да се доверяват един-другиму и да бъдат добри приятели независимо от положението, което заемат; в този миг Мария Терезия каза:
— Вие сте права, госпожо Моцарт, човек трябва да живее, каквото и да става в неговата душа. Дошли сме на този свят не за да се развличаме. Не всекиму можеш да дариш дружбата си, а още по-малко доверието.
Децата се върнаха заедно с Леополд и императрицата стана от мястото си, което означаваше, че аудиенцията е свършила.
Волферл беше много възбуден — Ана Мария неволно си помисли колко скучен ще му се струва отсега нататък Залцбург — и веднага започна да разказва:
— Знаеш ли, мамо, те си имат собствена зоологическа градина. Тоанета си има вълци, лъвове и мечки!
— Добре, добре, скъпи; време е вече да си вървим. Ти навярно си много уморен.
— Не, никак, честна дума.
Ана Мария и Мария Терезия се спогледаха съучастнически, размениха си усмивки и после всичко тръгна по протоколния ред. Моцартови ниско се поклониха на императрицата и Леополд й благодари за добрината, давайки си вид, че не забелязва ироничната й усмивка. Императрицата бе удостоила Ана Мария с лична аудиенция, това ще произведе сензация във Виена. Мария Терезия вдигна ръка — и появилият се отнякъде граф Майр поведе Моцартови към каретата, която чакаше пред входа.
Волферл улови мама за ръка: какви топли, доверчиви пръсти има той, помисли си майката, как те й вярват, тези необикновени пръсти, които творяха музика и даряваха обич.
10
Мълвата, че Мария Терезия е харесала изпълнението на децата, веднага се разпространи във Виена. Сега те получаваха толкова покани от виенските благородници, че често трябваше да изнасят по два концерта на ден — и следобед, и вечер. Ана Мария се безпокоеше това напрежение да не се отрази зле на здравето на децата, но Леополд я успокояваше: такава трескава дейност може да им бъде само от полза. Той беше доволен от всичко и при това много зает. Писа до Залцбург за своите успехи, което му доставяше голямо удовлетворение. Отговорът на Хагенауер дойде много скоро — той уведомяваше, че е съобщил на архиепископа добрите вести и те са упражнили съответното въздействие; все пак негова светлост искал да знае кога Моцарт ще благоволи да се завърне.
Няколко седмици след втория концерт в Шьонбрун Леополд отново седна да пише на Хагенауер; той пишеше много старателно, макар перото и мастилото да бяха отвратителни.
„Подир това, което вече ти съобщих — даряването на стоте дуката, — императорският ковчежник ме уведоми, че нейно величество възнамерява да покани децата да изнесат нов концерт. А тъй като тя ни беше приела с необикновена доброта, не можех да си позволя да я огорчавам. Ето защо, колкото и да се глася, навярно по-рано от коледни пости няма да се върнем у дома. Ако ми се удаде да замина оттук след две-три седмици — което е невъзможно поради интереса на нейно величество към нас, — пак ще ни се наложи да не бързаме много по обратния път, — иначе децата може да се преуморят и разболеят.
Вчера свирихме у френския посланик, който любезно ни покани да посетим Версай и ни уверяваше, че негово величество Луи XV ще бъде във възторг от изпълнението на децата. Утре между четири и шест ще свирим у граф Харах, а между шест и девет — в дома на канцлера граф Кауниц. Граф Кауниц е най-влиятелната личност в двореца и приближен на императрицата в качеството си на неин главен съветник.
Сега аристократите ни изпращат покани с три, четири, а понякога и шест дена напред, за да разчитат на нашето съгласие. Главният шеф на пощата граф Пар вече ни ангажира за идущата седмица. Изнасяхме концерти и у Тунови, у граф Цинцендорф — човек твърде близък с императрицата, който познава във Виена всички, — у вицеканцлера граф Колоредо и у много други. Всички те са очаровани от децата, възхваляват тяхното изпълнение и добри маниери. Жените са по-пристрастени към музиката, отколкото мъжете, и Волферл има сред тях особен успех. Те го глезят, а Волферл, да ми е жив и здрав, се държи с тях като със стари познати.