През септември, когато Щанци и Карл Томас се намираха още в Баден, Волфганг се опита да напише нов концерт за пиано, но нищо не излезе. Той много болезнено понасяше раздялата с жена си и сина си. Почти всяка нота на партитурата беше размазана от сълзите му. Решил, че за всичко е виновна квартирата — тя изглеждаше толкова празна без Щанци и Карл Томас, — Волфганг изтича на улицата. Обикновено, когато работата не спореше, той излизаше навън или се разхождаше из стаята — така се раждаха нови музикални замисли. Спря на Дворцовия площад и отправи очи към двореца на Колалто. Дворецът беше съвсем близо до сегашната им квартира, там той бе свирил, когато за пръв път дойде във Виена. Оттогава нито веднъж не го бе посетил.
Върна се вкъщи и разбра: трябва да се премести другаде. Каквато и да е причината, в това жилище той повече не може да твори, а без работата си ще загине!
Квартирата от пет стаи, която нае на Раухенщайнгасе, беше по-просторна и се намираше на първия етаж — това означаваше, че Констанце ще изкачва по-малко стълби, а и катедралата „Свети Стефан“ беше наблизо, както и домът, където писа своя „Фигаро“ и където така му се усмихна щастието. Ала новата квартира струваше два пъти повече и дълговете сега бяха по-големи.
През октомври във Франкфурт предстоеше коронацията на Леополд за император на Свещената римска империя и Волфганг реши да отиде там с надеждата, че такова събитие ще накара Леополд да прибегне до услугите му.
Но Констанце се възпротиви.
— Дворът вече е спрял избора си на Салиери и той никога няма да допусне новият император да ти даде поръчка. Би било много неразумно, ако отидеш там. Ще похарчиш напразно пари и ще се окажеш просто наблюдател.
— Във Франкфурт ще се съберат всички влиятелни хора. Там ще пристигне цветът на европейската аристокрация и най-богатите люде. — Дори новият император да не се възползува от услугите ми, все пак ще се върна със солидна поръчка.
Мисълта, че ще пътува, въодушеви Волфганг и покри с руменина бузите му — такъв Констанце не го беше виждала от заминаването му за Прусия. Но за да плати сега пътните си, трябваше да заложат сребърните прибори и сребърните чинии, защото Пухберг и Хофдемел отказаха да дадат пари.
— Като се върна, веднага ще си откупим всичко — уверяваше той разстроената Констанце. — Във Франкфурт и досега ме помнят добре.
Волфганг наистина срещна във Франкфурт много стари приятели, но Леополд II не се възползува от услугите му. Тъй като в свитата му фигурираше Салиери, императорът нямаше нужда от Моцарт, когото смяташе просто за жалък молител. На церемонията на коронацията не изпълниха нищо от неговата музика.
Милостиво му разрешиха да даде концерт след завършването на тържествата, когато повечето именити гости бяха вече напуснали града. И двата му концерта за пиано получиха похвали, но с пари отникъде не се сдоби. Вторият насрочен концерт трябваше да бъде отменен, защото не предизвика достатъчно интерес сред публиката. Изнесъл концерти в Манхайм, Мюнхен и Майнц, Волфганг припечели достатъчно, за да се върне във Виена, но не можеше да се откаже от удоволствието да се види със семейства Вендлинг и Канабих. Но колкото и радостни да бяха спомените за миналото, той непрестанно си задаваше въпроса: „Нима и аз съм остарял като тях?“
Волфганг отсъствува от дома си шест седмици. „Какво постигна?“ — повтори той думите на Констанце, отправени към него, когато се върна през ноември, и отговори:
— Навсякъде, където се появях, ме посрещаха като най-почетен гост, бурно ме аплодираха и приветствуваха, но хората там са още по-стиснати от виенчани.
Вкъщи го чакаше писмо от Лондон. Робърт Мей О’Райли, представител на певците от Лондонската опера, бе писал на френски:
„До мосьо Моцарт, прочутия композитор.
От приближените на негово кралско височество Уелския принц, младия, но изтъкнат оперен композитор Стийвън Сторас, Ваш бивш ученик, и от също тъй младата и блестяща примадона Ан Сторас научих, че имате намерение да посетите Англия. Понеже бях назначен на заеманата от мен сега длъжност директор на Лондонската опера със специалната задача лично да се заема с изнамирането на таланти, имам честта да Ви предложа, почитаеми господине, място, за което могат да се надяват малцина композитори в Англия. Ако можете да пристигнете в Лондон в края на декември 1790 година и да останете до края на юни 1791, като напишете поне две опери — сериозни или комични, както реши нашият театър, — готов съм да Ви предложа триста фунта стерлинги. Ще Ви бъде предоставено освен това правото да пишете музика за всяко концертно изпълнение, само не и за други оперни театри. Ако Ви харесва предложението и сте съгласен да го приемете, моля Ви, бъдете така любезен да изпратите отговора си незабавно. Това писмо има силата на договор, сключен с Вас.“