Волфганг изпадна във възторг от това предложение и много се учуди, че Констанце не сподели чувствата му.
— Триста фунта стерлинги за две опери! — възкликна той. — Много повече, отколкото получавам за една опера във Виена. При това е твърде съмнително дали ще се поставят и занапред тук опери. Леополд не ги обича.
— Откъде си толкова сигурен, че в Англия всичко ще е така, както той ти пише? — възрази Констанце.
— О’Райли е личен представител на Уелския принц.
— Мислиш, че е по-добър от останалите, които толкова ти обещаваха и нищо не направиха?
— Като дете аз имах в Англия огромен успех. И във всички писма приятелите ми там твърдят, че Лондон ще ме приеме с разтворени обятия.
Там беше именно въпросът. Ан Сторас твърде възторжено се прекланяше пред таланта му. Но Констанце рече само:
— Страхувам се от английския климат. Дори Сторасови признаваха, че там е много влажно, а за мен е нужен топъл, сух климат като в Баден.
„Понякога — реши негласно Волфганг — за Констанце няма по-мило място на света от Баден.“
— Ще бъдем в Англия през пролетта и лятото, най-топлото време.
— Ще останем там и през декември, ако се готвиш да изпълниш условията на договора. Стига човек да премине Ламанша! Но казват, че било ужасно.
— С цялото си семейство съм минавал този път и нищо не ни се случи.
— И много ви е мъчила морската болест, баща ти сам призна. Освен това сте плавали натам през април.
Ако беше сега при него татко, мислеше си Волфганг, щеше да се справи с всичко, бяха му добре познати всички трудности, на които човек може да се натъкне при дългите пътешествия.
— И тъй, ти не искаш да заминеш, Щанци?
— Не е там работата. — Причини имаше много: Ан Сторас, опасното и трудно пътуване. При това Щанци не обичаше промените — за разлика от него, — боеше се от тях. — Просто не можем да си позволим това.
— Ще намеря пари — рече той с увереност, която съвсем не изпитваше.
— Налага се! Няма нищо повече за залагане.
Какво да отговори на това? Не донесе пари, за да откупят заложените сребърни предмети. А за пътуване до Англия трябват най-малко хиляда гулдена.
Никой не се съгласи да заеме на Волфганг такава сума, дори Хофдемел и Пухберг. Волфганг предложи да подпише полица за хиляда гулдена срещу заплатата, която ще получава в Англия, но приятелите дори не му отговориха. Поведението на Хофдемел не го учуди, но от Пухберг той не очакваше това.
Последните две седмици Волфганг не срещна приятеля си на нито едно събрание на масонската ложа и накрая извърши нещо, което ненавиждаше, което му беше крайно противно — отиде лично до дома на Пухберг и там му съобщиха, че търговецът заминал от Виена по работа и никой не знаел къде се намира и кога ще се върне.
След няколко дена в стаята за музика на Волфганг се вмъкна нисък набит мъж и заяви:
— Презимето ми е Соломон, идвам от Лондон и искам да ви предложа онова, което вече ви е предлагал О’Райли, и още нещо в добавка. Господин Хайдн се съгласи да дойде в Англия и бихме искали следващата зима да поканим и вас.
— Хайдн? — учуди се Волфганг. Приятелят му не бе споменавал пред него нищо по този повод.
— Да, разбира се! Нали сте чули, че принц Естерхази умря?
Волфганг наистина знаеше, но улисан в собствените си грижи, не бе помислил какви последствия може да има това за големия му приятел.
— След смъртта на Естерхази Хайдн може да музицира, където пожелае — възторжено поясни Йохан Питър Соломон. — Да получим Йозеф Хайдн и Волфганг Моцарт е великолепно! Лондончани досега си спомнят с голяма топлота вашето пребиваване в Англия.
— А пътните разноски? Не мога да се задоволя с голи обещания.
— Ще ви дадем петстотин гулдена. Толкова, колкото и на Хайдн.
— Но за разлика от него аз имам жена и дете.
За пръв път в разговора този английски импресарио от немски произход се позамисли.
— Не можем да платим пътуването на цялото ви семейство. Но ако непременно искате да го вземете със себе си, мога да прибавя още сто гулдена — за пътни.
— А там колко ще ми плащате?
— Какво ви предложи О’Райли? Сто фунта стерлинги за една опера?
— Триста фунта за две.
Соломон погледна Волфганг с недоверие.
— Ще ви дам двеста фунта за опера веднага след получаването на всяко произведение от вас — рече той.