Выбрать главу

Когато Волфганг излезе да подаде писмото, мрачният непознат вече го чакаше.

— Закъснявате, Моцарт! — сърдито рече той. — Къде е реквиемът?

— Готов е почти наполовина.

— Само наполовина! Не мога да чакам дълго.

— Значи, следващата ви жертва ще съм аз. Непознатият нищо не отвърна, само се усмихна зловещо.

— Ще положа усилия да завърша реквиема до края на месеца.

— Непременно. Не мога да чакам повече.

Изпратил писмото за да Понте, Волфганг, залитайки, се довлече до странноприемницата на Динер и си поръча вино. Донесоха му, но той не го докосна; седеше, закрил очи с ръце, като че се мъчеше да прогони преследващото го видение.

Динер попипа челото на клиента си, то гореше. Изпрати един сервитьор при балдъзата на композитора, Софи Веберови живееха наблизо, да й съобщи, че Моцарт е сериозно болен; после настани Волфганг в една карета и го отведе вкъщи.

Там го сложи на леглото и прати за доктор Клосет. Волфганг избъбри:

— Днес не пия, Йозеф. Нищо не ми трябва вече, само аптекари и доктори — и изпадна в безсъзнание. Динер запали печката. Беше ноември и стаята бе ледено студена. Нищо чудно, че господин капелмайсторът така се е простудил.

90

Волфганг дойде в съзнание и видя седящите край постелята му Констанце и Софи. За миг изпита досада — защо са извикали Констанце, защо да я тревожат? Но веднага след това се зарадва — тя му бе липсвала през цялото време.

— Къде са Карл и Франц? — попита той.

— У майка ми — отвърна Констанце. — Не се тревожи за тях.

Констанце е отвела децата от къщи; сега Волфганг разбра, че е тежко болен.

Няколко дена беше в безсъзнание. Трябва ти пълен покой. Опита се да се надигне от леглото и да целуне Щанци, но нямаше сили за това, а тялото, ръцете и краката му бяха отекли. Тъпата болка в стомаха и сега се обаждаше. Но най-лошото от всичко бе крайната му отпадналост.

Констанце целуна Волфганг и каза:

— Защо не ме извести по-рано?

— Не исках да те тревожа.

— Но нали като не знам, е още по-лошо?

Посегна да я прегърне и не можа — целият беше подпухнал.

— Ще ти ушия нощна риза, с нея ще ти е по-удобно.

— Иска ми се да се преместя във вестибюла. Там ще гледам улицата и ще слушам как пее нашето канарче Това ще ми помогне в композирането.

— Доктор Клосет ти е забранил да работиш, трябва само да почиваш.

— Ще имам доста време за почивка. Може ли да се преместя още сега?

Волфганг се опита да стане, да отиде сам във вестибюла, но от слабост не можеше да се крепи на крака. Жилището им от пет малки стаи сега му изглеждаше огромно като Шьонбрун — толкова изтощено бе тялото му. Ала когато преместиха леглото до един от прозорците с изглед към улицата и го настаниха в него, Волфганг се почувствува по-добре. От прозореца се виждаше цялата тясна и тъмна уличка Химелпфортгасе, която излизаше на Раухениайнгасе срещу самия прозорец, а като се наведеш от него, можеш да видиш стената на ресторанта на Ян, където даде последния концерт.

Следващите няколко дни той поработи над реквиема със Зюсмайер. Ръцете му отекоха още повече, вече не можеше да държи перото и почна да диктува на ученика си партитурата. „Сериозният, мрачен Зюсмайер никога не ще стане втори Моцарт — размишляваше Волфганг, — но пък е добросъвестен музикант.“

Зюсмайер си мислеше: напразно господин капелмайсторът постоянно твърди, че го е отровил Салиери. Доказателства нямаше никакви, Салиери е композитор, който се ползува с огромен успех, защо да извърши толкова неразумна постъпка? Моцарт е твърде непрактичен човек. Миналата зима, когато за пръв път доведоха Зюсмайер при композитора, той не спря да танцува с жена си из стаята, а на въпроса защо прави това, отвърна: „Сгряваме се, тук е ужасно студено, а нямаме пари за дърва.“ Какво чудно тогава, че се е разболял? Маестрото е много нехаен с парите и като се мъчи да изкарва препитанието си, твърде напрегнато се е трудил. Последните седмици, работейки над „Милосърдието на Тит“ и „Вълшебната флейта“, Моцарт писа музика тридесет и пет дена, без да спре. Зюсмайер точно бе пресметнал дните, той помагаше на господин капелмайстора; това можеше да му послужи за в бъдеще — само от тези съображения се бе наел да помага. Той навярно никога няма да стане Моцарт, но до такава бедност също не ще стигне. Като ученик и последовател на Моцарт веднага ще си създаде име след смъртта на господин капелмайстора.