— Престани! — извика тя и в очите й имаше сълзи. — Обадих ти се, за да ти съобщя добрата новина, а ти развали всичко.
— Преди колко време си определи тая среща с Райли, тоест с отец Райли? Първата ти среща, за напътствията. Трябва да е отнело седмици или месеци. Отначало той ли говореше повече?
— Да.
— Бих искал да зная само датата. Толкова ли е трудно да ми я кажеш?
— Петнайсети януари, вторник. В четири часа.
Бързо изчислих наум.
— А, да — казах и затворих очи.
— „А, да“ какво? — наведе се напред Хелън.
— Това беше последният вторник, последният път, когато ме помоли да се оженя за теб.
— Така ли беше?
— Помоли ме да напусна жена си и децата си и да се оженя за теб, да.
— Не си спомням.
— Ами, спомняш си. Спомняш си и отговора ми. Не. Също като и десетки други пъти. Не. Затова си вдигнала телефонната слушалка и си позвънила на Райли.
— Не стана чак толкова бързо.
— Нима? Половин час ли изчака, или четирийсет и пет минути?
Тя сведе очи.
— Час, може би два.
— Да речем час и половина, той е бил свободен и ти си отишла при него. Ново попълнение за Църквата. Божичко. Подай ми бутилката.
Взех виното и допих третата си чаша.
— Продължавай — казах и я погледнах.
— Това е всичко — просто отвърна Хелън.
— Искаш да кажеш, че си ме накарала да измина целия този път само за да ми съобщиш, че си станала католичка и си се освободила от трупани в продължение на петнайсет години грехове ли?
— Ами…
— Чакам да падне и другата обувка.
— Каква обувка?
— Оная стъклена пантофка, която нахлузих на крака ти преди три години, онази, дето ти стана толкова точно. Когато падне, ще се счупи. И до полунощ ще трябва да събирам парчетата.
— Няма да се разплачеш, нали? — Тя се наведе напред и се вгледа в лицето ми.
— Да. Не. Още не съм решил. Ако се разрева, ще ме вдигнеш ли на ръце, докато се оригна, както правиш винаги? Винаги си го правила и така ми е олеквало. Сега какво?
— Ти каза всичко.
— Аз пък защо си мислех, че те чакам да го кажеш? Кажи го.
— Свещеникът каза…
— Не искам да чуя какво е казал свещеникът. Не прехвърляй вината върху него. Ти какво ще кажеш?
— Свещеникът каза — сякаш не ме бе чула, продължи Хелън, — че след като вече съм член на неговото паство, отсега нататък не трябва да върша нищо с женени мъже.
— Ами с неженени? Какво каза за тях?
— Разговаряхме само за „женени“.
— Сега вече почти стигнахме до въпроса. Значи искаш да кажеш, че… — Бързо запресмятах наум. — По-по-по-миналия вторник ли за последен път се бихме с възглавници?
— Май да — нещастно отвърна тя.
— „Май“ ли?
— Да — каза Хелън.
— И повече няма да те видя, така ли?
— Можем да обядваме…
— Да обядваме. След всички онези среднощни пиршества, похапвания с великолепни деликатеси и закуски, приготвяни в рая?
— Не преувеличавай.
— Преувеличавам ли? По дяволите, три невероятни години аз живях в ураган и изобщо не докосвах земята. Нямаше косъмче по тялото ми, което да не хвърля искри, щом ти ме докосваше. И едва напуснал дома ти по залез-слънце всеки вторник, аз вече копнеех да се втурна обратно, да разкъсам тапетите по стените и да викам името ти. Преувеличавам ли? Преувеличавам! Позвъни в лудницата и ми запази стая!
— Ще го преживееш — неуверено каза тя.
— Някъде към следващия юли, а може би август. До Вси светии ще съм във форма… Значи отсега нататък, Хелън, ще се срещаш с тоя Райли, тоя отец, тоя свещеник, така ли?
— Не ми харесва начинът, по който го казваш.
— И той ще ти дава напътствия всеки вторник следобед? Е, ще го прави ли, или няма?
— Да.
— Боже мой! — Изправих се и започнах да се разхождам из стаята, като говорех на стените. — Какъв сюжет за книга, филм, телевизионен сериал. Една жена, която няма смелост, няма кураж, измисля удивително хитър начин да разкара гаджето си. Не може просто да каже: „Върви си, махай се, чупката“. Не. Не може да каже: „Всичко свърши, беше хубаво, но свърши“. Не. Затова получава напътствия, намира си религия и я използва, за да сложи край и да възвърне девствеността си.
— Не е така.
— Искаш да кажеш, че случайно си станала набожна и внезапно ти е хрумнало да повикаш Добрата воля да дойде и да ме вземе ли?
— Изобщо не съм…
— Разбира се, че си. И това е съвършен капан. Няма начин да се измъкна. Ръцете ми са завързани. Ако сега те принудя да се любим, ще прегрешиш спрямо съвета на Райли. Господи, каква ситуация!
Отново седнах.
— Спомена ли му за мен?
— Не точно името ти, не…