Ричард А. Кнаак
Денят на дракона
Едно
Война.
От време на време на някои от Кирин Тор — общността от магьосници, която управляваше малката нация Даларан — им се струваше, че светът на Азерот не познава нищо друго, освен неизменни кръвопролития. Първо, бяха троловете още преди формирането на Алианса на Лордерон, и когато най-накрая човечеството се бе разправило с тази нечестива заплаха, върху земите се бе стоварила първата вълна орки, дошла през някакво ужасяващо разкъсване в самата тъкан на вселената. В самото начало нищо не бе способно да спре невероятно грозните нашественици, но постепенно от страховита касапница се бе стигнало до мъчителна патова ситуация. Битките се печелеха с цената на крайно изтощение. И двете страни даваха стотици жертви без никаква основателна причина. Дълги години Кирин Тор не можеха да предскажат кога ще настъпи мир.
Но най-накрая положението се бе променило. Най-сетне Алиансът бе успял да отблъсне Ордата, след което я бе разгромил до крак. Дори великият вожд на орките, легендарният Оргрим Дуумхамър1, се бе оказал неспособен да противодейства на прииждащите армии и в крайна сметка бе капитулирал. С изключение на няколко дезертирали клана, оцелелите нашественици бяха оградени в специални територии, където бяха строго охранявани от военни отряди, водени лично от членове на Рицарите на сребърната ръка. За първи път от дълги години трайният мир изглеждаше реалност, а не само боязливо желание.
И все пак някакво чувство на притеснение се усещаше у старшия съвет на Кирин Тор. Точно поради тази причина най-висшите сред висшите се бяха събрали във Въздушната зала, наречена по този начин, защото представляваше стая без стени — само едно огромно, вечно променящо се небе, в което светлина и мрак бушуваха около главните магьосници, сякаш времето по света беше забързало хода си. Единствено сивият каменен под с блестящия си диамантен знак, символизиращ четирите елемента, придаваше някаква плътност на обстановката.
Самите магьосници също спомагаха за фееричната атмосфера, защото те, забулени в тъмните си плащове, скриващи не само лицата, но и формите им, се рееха в ритъма на небето, сякаш не бяха нищо повече от илюзия. Въпреки че сред тях имаше и мъже, и жени, това си проличаваше единствено когато някой заговореше, защото в този момент лицето му придобиваше частична плътност, макар и с доста неясни черти.
Шестима присъстваха на това събиране, шестимата най-висши, които не бяха задължително шестимата най-надарени. Водачите на Кирин Тор биваха избирани по няколко показателя, като магията беше само един от тях.
— В Каз Модан се случва нещо — обяви първият с гръмлив глас и неясен образ на лице с брада придоби очертания. Безчет звезди плуваха през тялото му. — Около пещерите на клана Драгънмоу2.
— Кажи ни нещо, което не ни е известно — простърга гласът на втория магьосник, очевидно жена на сериозна възраст, но с все още силна воля. Една луна просия за кратко под качулката й. — Орките там са едни от малкото останали, които все още се държат, след като воините на Дуумхамър се предадоха, а техният вожд изчезна.
Първият магьосник очевидно се засегна, но успя да запази самообладание и отвърна:
— Много добре! Може би това ще ви заинтригува повече… Вярвам, че Детуинг3 отново се е появил.
Това стресна останалите, включително и възрастната жена. Нощ внезапно смени деня, но магьосниците не обърнаха внимание на това, тъй като то бе нещо обичайно за тази стая. Облаци минаваха през главата на третия от тях, който очевидно не бе повярвал на изявлението.
— Детуинг е мъртъв! — заяви той, а формата му едва доловимо загатваше за някакво тяло. — Той потъна в морето преди месеци, след като точно този съвет, подпомогнат от най-силните сред нас, му нанесе смъртоносен удар! Нито един дракон, дори той, не би могъл да издържи срещу такава мощ!
Неколцина от останалите кимнаха, но първият продължи да говори:
— Тогава къде е тялото му? Детуинг не беше обикновен дракон. Дори още преди гоблините да споят адамантиевите4 плочи върху люспестата му кожа, той представляваше заплаха, пред която Ордата изглежда нищожна…
— Но какво доказателство имаш, че той продължава да съществува? — Въпросът беше зададен от една жена, която явно се намираше в разцвета на младостта. Тя не бе толкова опитна колкото другите, но все пак беше достатъчно могъща, за да бъде част от съвета. — Какво?
— Смъртта на два червени дракона от потомците на Алекстраза. Разкъсани са на парченца по начин, по който само някой от тяхната порода — и то някой с гаргантюански