Лорд Престор се чувстваше точно като у дома си.
— Все още няма причина да празнуваме.
— Да празнуваме, о, господарю на коварството? — захили се Крил. Крил често се хилеше особено когато ставаше дума за нечестиви дела. Двете любими занимания на смарагдовото същество бяха експериментите и поразиите, а при всеки удобен случай то ги комбинираше ведно. Всъщност задната половина от стаята беше изпълнена с тезгяси, колби, стрити прахове, странни механизми и ужасяващи колекции, събирани от гоблина.
— Да… ще празнуваме, Крил. — Проницателните абаносови очи на Престор се заковаха, без да мигат върху гоблина, чиято усмивка изчезна ведно с всякакъв намек за подигравка. — Ти би желал да си до мен, за да участваш в това празненство, нали?
— Да… господарю.
Облеченият в униформа благородник спря да говори, за да си поеме глътка от задушливия въздух. Облекчено изражение се разля по ъгловатите му черти.
— Ах, колко ми липсваше това… — Лицето му придоби студен вид. — Но трябва да чакаме. Ще действаме само когато е необходимо, нали, Крил?
— Както кажете, господарю.
Усмивката, но вече зловеща, се върна върху лицето на Престор.
— Ти вероятно виждаш пред себе си следващия крал на Алтерак, да знаеш.
Гоблинът преви слабото си, но мускулесто тяло почти до земята.
— Да живее Негово Величество, крал Д…
Едно издрънчаване накара и двамата да се обърнат надясно. През една решетка, покриваща стара вентилационна шахта, изпълзя нов, по-малък гоблин. Дребната фигурка се провря чевръсто през отвора и се втурна към Крил. Новодошлият имаше развеселено изражение върху грозното си лице, изражение, което бързо се стопи под втренчения поглед на Престор.
Вторият гоблин прошепна нещо в широкото, заострено ухо на Крил. Крил изсъска, след което освободи другия с небрежно махване на ръката. Новодошлият изчезна обратно през решетката.
— Какво има? — Въпреки че думите се отрониха спокойно и равно от устата на аристократа, те несъмнено настояваха гоблинът да отговори без никакво колебание.
— Ааа, грациозни — започна Крил, а налудничавата усмивка отново се завърна върху лицето му. — Види се, че късметът е с вас през този ден! Защо не обмислите да участвате в някой облог? Явно звездите наистина са благосклонни…
— Какво има? — повтори благородникът застрашително.
— Някой… някой се опитва да освободи Алекстраза…
Престор впи поглед в него. Изгледа го толкова втренчено, че Крил едва не се сгърчи на пода. „Несъмнено сега, помисли си гоблинът, несъмнено сега ще настъпи смъртта ми. Колко жалко. А имаше толкова много експерименти, които желаеше да извърши, толкова много експлозиви, които да изпробва…“
В този момент високата тъмна фигура пред него избухна в смях — дълбок, мрачен и не съвсем естествен.
— Идеално… — успя да отрони лорд Престор между два пристъпа на веселие. Той протегна ръце напред, сякаш се опитваше да сграбчи самия въздух. Пръстите му изглеждаха невъзможно дълги и сякаш с остри нокти. — Направо идеално!
Той продължи да се смее, а през това време гоблинът Крил се отпусна, смаян от необичайната гледка, клатейки леко глава.
— А те наричат мене луд — промърмори той под носа си.
Три
Светът се превърна в огън.
Верееса изруга, докато двамата с магьосника се спасяваха от пъкъла, избълван внезапно от кървавочервения бегемот16, връхлитащ върху тях. Ако Ронин не бе забавил момента на отпътуването им, това никога нямаше да им се случи. Вече щяха да са пристигнали в Хасик и тя щеше да си е взела сбогом със своя спътник. А сега най-вероятно и двамата щяха да се сбогуват с живота си…
Тя знаеше, че орките от Каз Модан продължават от време на време да изпращат по някой дракон, който да сее разрушение в иначе мирните земи на техните врагове. Но защо трябваше точно тя и нейният спътник да имат злощастието да се натъкнат на един такъв набег? Напоследък драконите бяха все по-малко, а границите на Лордерон бяха необятни.
Тя хвърли поглед към Ронин, който бе навлязъл дълбоко сред дърветата. Разбира се! Нападението несъмнено бе свързано с факта, че той беше магьосник. Драконите притежаваха по-остри сетива и от самите елфи. Според някои те дори можели да надушват магията. По някакъв начин това нещастие бе по вина на магьосника. Оркът и неговият дракон безспорно бяха дошли заради него.