Зад главата внезапно се разпериха крила. Но те бяха деформирани, както можеше да види рейнджърът благодарение на нощното си зрение. Нищо чудно, че този дракон изпълняваше ролята на куче пазач.
В тази връзка, къде беше дресьорът му? Орките никога не оставяха един дракон без надзор, дори такъв, който никога нямаше да полети.
Една излаяна заповед бързо отговори на въпроса й. Далеч зад звяра се появи мъждукаща факла. Постепенно се разбра, че е тя в ръката на грамаден орк. В другата си ръка той държеше меч почти толкова дълъг, колкото този на Верееса. Часовият извика нещо на дракона, който изсъска гневно. Оркът повтори заповедта.
Бавно звярът започна да се обръща с гръб към мястото, където се бяха скрили двамата. Верееса задържа дъха си, надявайки се, че воинът и неговата хрътка ще забързат нанякъде.
В този момент скъпоценният камък на медальона внезапно заблестя толкова ярко, че освети цялата околност.
— Покрий го! — прошепна Фалстад.
Рейнджърът се опита, но вече беше твърде късно. Не само драконът се бе обърнал отново, но този път и оркът беше реагирал. С насочена факла и размахан меч, той тръгна към тяхното укритие. Левиатанът дебнеше зад него, готов да действа по заповед.
„Свали медальона от врата си — заповяда Крас. — Бъди готова да го хвърлиш в посока към дракона“.
— Но…
„Направи го!“
Сваляйки бързо талисмана, Верееса се приготви да го хвърли. Фалстад погледна към своята спътница, но си замълча.
Оркът се приближаваше все повече. Дори сам той представляваше сериозно предизвикателство, а с дракона до себе си за рейнджъра и нейния другар не оставаше никаква надежда.
„Кажи на джуджето да пристъпи напред, да се разкрие“.
— Той иска да излезеш напред, Фалстад — промърмори тя, без да е сигурна защо въобще си правеше труда да казва такава глупост на джуджето.
— А ще предпочете ли сам да вляза в пастта на дракона, или просто да легна пред звяра, за да ме изгризка на спокойствие?
„Няма време“.
Тя повтори още веднъж думите на магьосника. Фалстад примигна, пое дълбоко дъх и кимна. Със стормхамъра в ръка той се плъзна покрай Верееса и излезе пред убежището им.
Драконът изрева. Оркът изгрухтя и устата с острите бивни се разшири в нетърпелива усмивка.
— Джудже! — изръмжа той. — Добре! Тъкмо взе да ми става скучно! Ще се позабавлявам с теб, преди да те дам за закуска на Зарас, че той отдавна е гладен!
— Мисля да поспортувам с теб и гущера ти, свинска зурло, че ми стана хладно тук! Отлично ще се сгрея, докато натроша дебелия ти череп!
Оркът и звярът се втурнаха напред.
„Хвърли талисмана към дракона веднага. Постарай се да падне някъде в близост до устата му“.
Заповедта звучеше толкова абсурдно, че отначало Верееса се почуди дали е чула правилно. След това й хрумна, че Крас сигурно можеше да направи някоя магия през медальона. Магия, която поне временно да извади от строя дивото създание.
„Хвърляй го веднага, преди твоят приятел да си е изгубил живота“.
Фалстад! Рейнджърът скочи, изненадвайки и двамата часови. Хвърли един бърз поглед към орка, след което с изкусно движение метна медальона към устата на дракона.
Драконът се протегна напред със същата удивителна точност и хвана талисмана във въздуха.
Верееса изруга. Едва ли Крас бе очаквал точно това.
Но тогава се случи нещо странно, което накара и тримата войни да спрат на място. Вместо да глътне или да изплюе медальона, левиатанът остана неподвижен с наклонена на една страна глава. В устата му изгря червено сияние, но изглежда, без да му причини нищо лошо.
За общо изумление бегемотът седна.
Недоволен от това развитие на нещата, оркът изрева някаква заповед. Но драконът изглежда не го чуваше, а сякаш слушаше друг по-далечен глас.
— Твоята хрътка си намери играчка, орк! — подигра му се Фалстад. — Изглежда, че този път за разнообразие ще трябва сам да си водиш битката!
В отговор воинът с бивните замахна с факлата си, като едва не подпали брадата на джуджето. Проклинайки, Фалстад вкара своя стормхамър в употреба и за малко не счупи протегнатата ръка на орка. От своя страна, часовият направи опит да го промуши с меча си.
Верееса стоеше нерешително. Тя искаше да помогне на Фалстад, но не бе сигурна дали в някой момент драконът нямаше да излезе от странния си унес и да се присъедини отново към своя ездач. Ако това се случеше, някой трябваше да е готов да се изправи срещу него.