Продължавайки да се мъчи да накара пеоните да осъзнаят колко спешна е задачата им по опаковането, Некрос първоначално не забеляза, че главният гледач се е приближил до него. Едва когато чу как някой притеснено се прокашля зад гърба му, Некрос се обърна.
— Говори, Брогас! Защо се прокрадваш като една от тези отрепки?
Леко закръгленият по-млад орк изкриви лице в гримаса. Бивните му бяха извити надолу в краищата си, което придаваше на вечно намръщената му физиономия още по-намусен вид.
— Мъжкият… Некрос, мисля, че скоро ще умре!
Още лоши новини. И то възможно най-лошите.
— Да проверим!
Те се забързаха, като Брогас внимаваше да поддържа темпо, при което недъгът на неговия началник да не си личи прекалено много. Обаче Некрос бе налегнат от много по-тежки грижи. За да продължи да отглежда дракони, той се нуждаеше не само от женска, но и от мъжкар. Без единия — все едно кой — той бе обречен на провал… а Зулухед нямаше да остане доволен от това.
Най-накрая стигнаха до пещерата, в която бе настанен най-възрастният и единствен оцелял от съпрузите на Алекстраза. Навремето Тиранастраз несъмнено бе представлявал внушителна гледка дори в сравнение с останалите дракони. Некрос бе чувал, че старият кървавочервен мъжкар някога бе съперничел на Детуинг по размери и сила, въпреки че това най-вероятно бяха само легенди. Въпреки всичко, консортът35 все още изпълваше огромната си пещера, а водачът на орките не искаше да повярва, че подобен гигант може да е болен.
Но в момента, в който чу неравномерното дишане на дракона, той осъзна истината. Тиран, както го наричаше Некрос, бе получил няколко кризи през последната година. Някога оркът бе смятал, че драконите са безсмъртни и могат да загинат единствено в битка. С течение на времето бе разбрал, че краят им може да настъпи и по друга причина. Нещо вътре в древния бегемот бе предизвикало неговата бавна, но смъртоносна болест.
— От колко време е така?
Брогас преглътна.
— От снощи. Ту се оправя, ту се влошава… но от няколко часа стана съвсем зле.
Некрос се извъртя към ездача.
— Глупак! Трябваше да ми кажеш по-рано!
За малко да удари другия орк, но си даде сметка, че не би могъл да стори нищо, дори да го бяха уведомили. От известно време насам Некрос подозираше, че ще изгуби възрастния дракон, макар да не желаеше да го признае открито.
— Какво ще правим, Некрос? Зулухед ще побеснее! Ще набие главите ни на кол!
Некрос се намръщи. Той си бе представил същата картина и тя никак не му бе харесала.
— Нямаме избор! Пригответе го за път! Той идва с нас — жив или мъртъв! А Зулухед да прави каквото ще!
— Но, Некрос…
Този път еднокракият орк наистина удари своя подчинен.
— Смотан глупак! Изпълнявай заповедите!
Покорявайки се, Брогас кимна и хукна нанякъде — най-вероятно да изкара яда си върху своите подчинени, докато те изпълняваха заповедите на Некрос. Тиран щеше да тръгне с останалите, независимо дали още дишаше или не. Най-малкото щеше да послужи за примамка…
Правейки крачка напред, Некрос внимателно огледа грамадния мъжкар на Алекстраза. Люспите му бяха на петна, дишането бе непостоянно, звярът въобще не помръдваше… да, на Тиран наистина не му оставаше много време на този свят…
— Некрос… — прогърмя изненадващо гласът на кралицата на драконите. — Некрос… подушвам, че си наблизо…
Широкоплещестият орк се отправи към нейното отделение, склонен да се заеме с всяко нещо, което щеше да отклони вниманието му от тревожните мисли за това как смъртта на Тиран ще се отрази върху собствената му съдба. Предприемайки обичайната мярка за сигурност, той бръкна в кесията на пояса си и постави ръка върху Демонична душа.
Алекстраза го гледаше с полупритворени клепачи. Тя също боледуваше напоследък, но Некрос отказваше да повярва, че може да изгуби и нея. Кралицата най-вероятно знаеше, че последният от съпрузите й скоро щеше да умре. На Некрос му се искаше вместо Тиран да бе оцелял някой от другите двама — те бяха много по-млади и жизнени.
— Какво има сега, кралице?
— Некрос, защо продължаваш тази лудост?
Той изсумтя.
— Само за това ли ме повика? Имам да върша по-важни неща от това да отговарям на глупавите ти въпроси!
Драконът въздъхна.
— Всички твои усилия ще доведат единствено до смъртта ти. Имаш възможност да спасиш себе си и своите подчинени, но не искаш да я използваш!