— Сигурен ли си? — попита елфата, присъединявайки се към него.
— Няма друго обяснение. — Той погледна нагоре. Дори гъстата облачна покривка на тази височина не можеше да скрие факта, че зората наближава. — Некрос искаше да тръгнат призори…
— Да не е малоумен? — измърмори Фалстад. — Щеше да има повече смисъл, ако проклетият орк се бе опитал да изчезне под прикритието на нощта!
Ронин поклати глава.
— Детуинг вижда отлично през нощта — по-добре отколкото всеки орк! А и по време на разпита Некрос отбеляза, че бил подготвен за всичко, дори за Детуинг! Всъщност той изглежда нямаше търпение черният да се появи!
— Това пък звучи съвсем безсмислено! — отвърна рейнджърът. — Как би могъл един-единствен орк да го надвие?
— А как държи под контрол кралицата на драконите? И откъде е призовал същество като голема? — Въпросите го притесняваха повече, отколкото признаваше пред другите. Несъмнено предметът, който оркът носеше, притежаваше значителни сили, но дали бе чак толкова могъщ?
Фалстад внезапно им махна да замълчат и посочи на северозапад, далеч отвъд пределите на планината.
Огромна тъмна сянка се появи за миг сред високите облаци, а после отново изчезна, спускайки се към земята.
— Детуинг… — прошепна ездачът на грифони.
Ронин кимна. Времето за догадки бе свършило. Щом Детуинг бе дошъл, това означаваше само едно.
— Започва се.
Дългият конвой потегли още щом първите лъчи на зората докосваха върха на Грим Батол. В началото и в края бяха воините, въоръжени с новоизковани мечове и брадви. Пеоните бяха придружавани от охрана, особено кочияшите на фургоните, превозващи скъпоценните драконови яйца. Орките бяха нащрек, готови да се изправят срещу врага във всеки един момент, защото слухът за предполагаемото нашествие от запад бе достигнал дори до най-низшите сред тях.
Възседнал един от малкото налични коне, Некрос Скълкръшър нетърпеливо наблюдаваше отпътуването. Бе изпратил драконите и техните ездачи напред към Дън Алгаз. По този начин, дори ако той се провалеше в своя опит, на разположение на Ордата все пак оставаха няколко дракона. Жалко, че не можеше да ги използва за пренасянето на яйцата, но от горчив опит командващият бе научил колко ненадеждно е транспортирането по въздух.
Направата на фургон, способен да побере цял дракон, бе невъзможна и затова на Некрос се бе паднала задачата да поеме контрола над кралската двойка. Алекстраза и, колкото и странно да бе, Тиран, бяха в задната част на колоната, постоянно под властта на Демонична душа. Това бе изключително тежко изпитание за болния консорт. Некрос се съмняваше, че мъжкарят ще преживее пътуването, но също така знаеше, че няма друг избор.
Двата огромни левиатана все още бяха внушителна гледка. Кралицата дори повече от своя съпруг, тъй като бе в по-добро здраве. Некрос забеляза нейния поглед, излъчващ откровена омраза. Въобще не го бе грижа. Докато притежаваше единствения артефакт, способен да контролира всеки дракон, Алекстраза щеше да му се подчинява във всичко.
Все още мислейки за дракони, той хвърли поглед към небето. Надвисналите облаци предоставяха достатъчно укритие за някой бегемот. Рано или късно нещо щеше да се случи. Дори силите на Алианса да бяха прекалено далече, Детуинг със сигурност щеше да дойде. Некрос се надяваше на това.
Тогава хората щяха да научат колко глупаво са се надявали, че съюзът с черния ще им дари победа. Защото туй, що властваше над някой дракон, несъмнено можеше да подчини и останалите. Използвайки Демонична душа, командирът на орките щеше да опитоми най-свирепия сред зверовете. Да, Некрос щеше да стане господар на Детуинг… но само ако проклетото влечуго се появеше.
— Къде си, противно създание? — измърмори той. — Къде си?
Последната редица воини тъкмо излизаше от гърлото на пещерата. Некрос ги изгледа как маршируваха покрай него. Диви, горди, те се връщаха към дните, когато Ордата още не бе познала вкуса на поражението и не бе срещнала врага, когото не можеше да подложи на безмилостна сеч. С Детуинг под негова команда той щеше да възвърне славата на своята раса. Ордата щеше да се възправи наново, дори онези, които се бяха предали. Воините й щяха да залеят земите на Алианса, потапяйки ги в море от кръв.
И тогава орките щяха да получат новия си вожд. Да, онзи, който донесеше жадуваната победа, несъмнено щеше да стане водач. Дори Зулухед щеше да му се кланя.